Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Най-после да се запознаем официално. — Обърна се. — Нали познавате Пенелъпи Доналдсън?
— Роднини сме — обади се Пенелъпи, без да става. — Аз съм му вуйна.
Тя също беше с черна рокля. Изгледа изпитателно Фийлд, докато сядаше. Той също се опита да се усмихне.
— Шампанско, Ричард? — попита Грейнджър с бутилка в едната ръка и чаша в другата.
Той се поколеба.
— Колебанието е знак за съгласие — обяви домакинът и напълни чашата. — Точно навреме идваш, Ричард. Кавалерите закъсняват, а дамите са в траур. Валентино бил умрял.
— Не се подигравай, Патрик.
— Италианският жиголо.
— Той поне имаше чувства — отбеляза Пенелъпи.
— Истинското му име е Родолфо Гулиеми ди Валентина д’Антонгуола — изрецитира Фийлд.
Тримата го изгледаха изненадано.
— Откъде знаеш? — попита Грейнджър.
— Нямам представа.
Фийлд извади цигарите си и предложи на останалите, но Грейнджър взе от своите и седна на дивана до жена си.
— Как е умрял? — поинтересува се Фийлд.
— Сигурно от сексуално изтощение — предположи Грейнджър.
— Починал от спукан апендикс — тросна се Каролайн. — Говори се за масова истерия в Ню Йорк. Една от почитателките му се самоубила.
— Пада й се — изръмжа Грейнджър и запали цигарата си.
Жена му се усмихна:
— Патрик не признава други мъже. Не може да си представи, че и друг може да привлича жените колкото него.
— Този човек е италианец, за бога.
— Ти пък си ирландец. Присмял се хърбел…
Фийлд за пръв път забеляза разликата в акцента между Грейнджър и жена му. Тя говореше безупречен английски и младежът се почуди как се е зародила такава любов.
— Тежко на нас, мъжете — измърмори съпругът и вдигна краката си на масичката пред дивана. — Тези дами са решили да докажат, че в някои отношения са равни с нас, а в повечето са по-висши.
— Първата жена, която преплува Ламанша, го направи за по-кратко време от всички мъже преди нея — обясни Каролайн. — Патрик не ни вярва и не вижда в това повод за веселие.
— Четиринайсет часа и трийсет и една минути. Иска ми се да видя мензиса й.
— Какво искаш да кажеш? — попита Пенелъпи.
— Че сигурно не е много женствена — обясни Каролайн. — Патрик обича жените вързани за леглото.
Пенелъпи се закиска.
Фийлд отпи глътка шампанско и дръпна от цигарата си. Погледна през прозореца към удивително зелената морава. Бяха заобиколени от по-високи сгради, но дворът създаваше чувството на уединение, от града се чуваше само далечно бучене.
Позвъни се и Грейнджър стана да посрещне гостите. В антрето се чуха гласовете на Чарлс Люис и Джефри.
— Валентино ритнал камбаната, чудо голямо — изръмжа Люис, когато излезе на верандата. — Англия си върна купата по крикет. Това наричам аз новина.
Фийлд се изправи.
— Госпожа Грейнджър, прекрасна както винаги — продължи Люис, докато поздравяваше домакинята. — Драго ми е. Дики… много се радвам да те видя.
Той стисна силно ръката на Фийлд, но погледът му беше леден. Няколко секунди го наблюдава, после се приближи до Пенелъпи:
— Ето го моето момиче…
Целунаха се твърде сърдечно.
Джефри също се появи.
— Добър вечер, любими племеннико. — Усмихна му се сърдечно и Фийлд се почувства гузен. — Извинете ни за закъснението. Подготовката за Деня на империята ще ме съсипе. Освен това с Чарли се отбихме в клуба да поиграем малко крикет.
Двамата с Фийлд се ръкуваха. Джефри целуна първо жена си, после Каролайн и се настани до Пенелъпи. Грейнджър отвори нова бутилка шампанско, наля на новодошлите и допълни чашите на останалите. Фийлд направи знак, че не иска, но домакинът сякаш не го забеляза.
— На идване едва не ни прегазиха — сподели Джефри. — Някакъв идиот караше на зигзаг.
— Сигурно е бил пиян — добави Люис.
— Знаете ли, в Англия по пътищата вече слагат бяла осева линия и дори лампички… червени и зелени, за регулиране на движението.
— Светофари — поясни Люис.
— Да. Тук също има нужда от тях.
Грейнджър отново се настани на мястото си и вдигна крака на масичката.
— Нарушенията на закона за движение по пътищата надали са най-сериозния ни проблем — отбеляза.