Окото на света

Капитан Домон нервно потропваше с пръсти по облегалката на стола.

— На таз приказка малко народ ще повярва. Е, разбира се, аз сам видях тролоците, но…

— Всичко е вярно от игла до конец — увери го Том. — Поне за този, който е преживял всичко това.

— Да сте взели нещо от това съкровище?

Том със съжаление разпери ръце.

— Уви, малкото, което успяхме да отмъкнем, остана на конете ни, но те избягаха, когато се появиха последните тролоци. Всичко, което ми остана, са флейтата и лютнята ми, няколко медни монети и дрехите на гърба ми. Но повярвайте ми, не ви трябва нищо от това съкровище. То е омърсено от Тъмния. По-добре да си остане сред руините или да си го приберат тролоците.

— Значи нямате пари да си платите превоза? Не бих пуснал и родния си брат да пътува с мен, ако не може да си плати, особено ако ми е довлякъл тролоци след себе си да ми трошат перилата и да ме карат да си режа въжетата. Ама защо и аз не ви пусна да преплувате обратно, откъдето сте дошли, и да ми се махнете от главата?

— Нали няма просто така да ни оставите на брега? — каза Мат. — Ами че там гъмжи от тролоци!

— Кой казва, че ще ви закарам на брега? — отвърна сухо капитанът. Изгледа ги за секунда, след което разпери широките си длани. — Бейл Домон е благоразумен човек. Няма да ви хвърля през борда, ако можем да го уредим някак си. Както виждам, един от чираците ти има меч. А пък на мене ми трябва такъв хубав меч, и какъвто съм си добряк, ще ви оставя да пътувате с нас чак до Бели мост.

Том отвори уста да каже нещо, но Ранд го изпревари:

— Не!

Не беше му го дал Том, за да се пазари. Ръката му опипа дръжката и чаплата на нея. Докато го имаше, все едно че Трам беше с него.

Домон поклати глава.

— Е, щом не, не. Но Бейл Домон не вози безплатно, дори да е родната му майчица.

Макар и с неохота, Ранд изпразни джоба си. Вътре нямаше кой знае какво, само няколко петачета и монетата, която му беше дала Моарейн. Подаде ги на капитана. Мат въздъхна и също изпразни джобовете си. Том ги изгледа гневно, но веднага на лицето му грейна усмивка и Ранд не беше сигурен дали не му се е сторило.

Капитан Домон дръпна двете дебели сребърни монети от ръцете на момчетата и извади малки везни и подрънкваща кесия от обкованото с бронз чекмедже на бюрото си. След като ги претегли внимателно, той пусна монетите в кесията си и им върна шепа дребни монети.

— До Бели мост — заяви той и изрядно си отбеляза нещо в обшития с кожа тефтер.

— Много е скъпо — възрази Том.

— Плюс щетите на кораба ми — отвърна кротко капитанът, прибра везните и кесията с пари в чекмеджето и го затвори с доволно изражение. — Плюс още малко за това, че ми довлякохте тролоците, та да плавам посред нощ при толкоз плитчини, в които мога да заседна.

— Ами останалите? — попита Ранд. — Няма ли да качите и тях? Сигурно вече са стигнали до брега.