Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Можехте да изберете място, което не се люлее — каза той.
Косата му беше несресана и той триеше потното си чело с носна кърпичка. Очите му бяха мътни и имаше вид на човек, страдащ от морска болест. Туристическите корабчета минаваха начесто и всяка вълна му носеше нови изпитания.
Дон Ибраим не отговори. Животът го беше научил да не съди другите в нещастие или срам. Той разви лентата на една „Монтекристо“ и нежно я погали. Обряза я с ножчето на Орсън и я сложи в устата си, като я въртеше сладострастно, докато мокреше единия й край и вкусваше аромата му.
— Как е свещеникът? — попита Перехил, малко по-спокоен сега, когато лодката беше спряла да се люлее, но все още пребледнял.
С незапалена пура в устата дон Ибраим кимна сериозно, както подхождаше на ситуация, включваща Божи служител. Нямаше причина отвличането да бъде лишено от почтителност. Това беше нещо, което беше научил в Латинска Америка, където хората се стреляха, но запазваха добрите си обноски.
— Добре е. Много тих и спокоен.
Перехил се наведе над масата като внимаваше да не погледне храната и леко се усмихна:
— Старецът е упорит — каза той.
— Ozu — каза Ла Ниня. — Много упорит. — Тя плетеше на една кука, пръстите й се движеха бързо, а гривните подрънкваха. Отвреме на време оставяше плетивото си и отпиваше от мансанилята си в бутилката, оставена наблизо. От горещината тушът й се беше разтекъл, а червилото — размазало. Дългите й коралови обици се полюшваха, когато лодката се поклащаше.
Дон Ибраим одобрително вдигна вежди при отговора й. Тя не преувеличаваше. Бяха отишли да отвлекат стария свещеник след полунощ в алеята, която водеше към градинската порта на Каса дел Постиго, и им отне доста време, да хвърлят одеяло върху главата му, да завържат ръцете му и да го натикат в микробуса, нает за двадесет и четири часа, който ги чакаше зад ъгъла. В битката бастунът на дон Ибраим се счупи на две, окото на Ел Потро беше насинено, а Ла Ниня изгуби две пломби. Да не повярваш как се биеше дребният стар човечец.
На Перехил му беше лошо и беше нервен. Отвличането на свещеник и задържането му за няколко дни едва ли би било погледнато с одобрение от някой съдия. Дон Ибраим също имаше съмнения, но знаеше, че вече е твърде късно да се връща назад. Пък и всичко това беше негова идея. Мъжете като него вървяха смело напред. Освен това четирите и половина милиона, които щяха да вземат за работата, си заслужаваха.
Перехил беше махнал сакото си като дон Ибраим. Но за разлика от обикновената бяла риза на адвоката, тази на телохранителя беше ярка комбинация от синьо-бели райета с пропита от пот розова яка, а връзката му — нашарена със зелени, червени и морави хризантеми, приличаше на увехнал букет.
— Надявам се, че ще се придържате към плана — каза той. Дон Ибраим изглеждаше обиден. Той и колегите му осъществяваха операцията с безупречна точност, ако не се смятат дребните епизоди като непредвиденото взаимодействие на Ел Потро с бензина или нещастната случайност с осветяването на филма. Все пак планът не беше нищо особено. Беше въпрос само да задържат свещеника още ден и половина и после да го пуснат да си върви. Беше лесно, евтино и притежаваше известна елегантност. Стюърт Грейнджър, Джеймс Мейсън, Роналд Колман и Дъглас Феърбанкс Младши биха го одобрили (Дон Ибраим, Ел Потро и Ла Ниня си бяха взели под наем видеокасети с изследователска цел).
— Колкото до възнаграждението… — Лъжливият адвокат тактично остави изречението недовършено и се зае да пали пурата си. Мъжете на честта не говорят за пари. Перехил не би разбрал какво е чест, дори да го удариш с нея през лицето, но той беше длъжен да му даде възможност. Затова дон Ибраим поднесе запалката към своята „Монтекристо“, наслади се на първото, невероятно дръпване и зачака Перехил да заговори.
— Когато пуснете свещеника да си върви — каза Перехил — ще платя на трима ви. Милион и половина на всеки, включително ДДС. — Той тихо се засмя на собствената си шега и отново изтри челото си. Ла Ниня вдигна за миг поглед от плетивото си и дон Ибраим хвърли поглед към Перехил през дима на пурата си. Той не харесваше нито мъжа, нито смеха му и внезапно заподозря, че Перехил може да няма пари да им плати. С въздишка извади часовника от сакото си. Трудно е да бъдеш водач, помисли си. Да се преструваш на самоуверен, да даваш нареждания с твърд глас, да прикриваш съмненията си със жест, поглед или усмивка. Може би Ксенофон — начело на десет хиляди души — или пък Колумб, или Писаро, когато е начертал линия в пясъка с меча си, може би те също са изпитвали същото усещане — като че ли някой е издърпал стълбата под краката ти и ти висиш от покрива като герой от анимационен филм.