Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Фейа-корите бяха пристигнали.
Кейовете са в пълен хаос. Моряците пълзят като мравки по такелажа4 на плавателните съдове и се подчиняват на изстреляните към тях заповеди. Корабите едва се виждат в мъглата. Ткиуратците тичат по подвижните мостчета и се прехвърлят на палубите, докато въжетата, които придържат гемиите към кнехтовете, биват прерязвани и вятърът опъва вдигнатите платна, за да ги отдалечи от пристанището. Кайку се взира на север, а червените й очи пронизват сумрака.
И те са там, на билото на един далечен хълм — спускат се към северната стена на Лаляра с неумолимото бездушие на приливна вълна. Демоните отново са два — същите, които опустошиха Джурака и Зила, — и зловещите им силуети са като огромни черни сенки в златистия свят на чаросплетието. Жалостивите им стенания се разнасят над града, докато разрушават част от северната крепостна стена. И въпреки че Кайку не може да го види, тя е сигурна, че Различните хищници нахлуват в Лаляра.
Нещо профуча над главата й и тъмнокосата Сестра потрепери; то се вряза в един от складовете, разположени през няколко улици, и срина цялата му фасада. Откъм линията на хоризонта нестройните залпове на оръдията не спират да процепват ефира. Бреговите батареи са ослепени от зловонните миазми на фейа-корите, ала това не се отнася за вещерските плавателни съдове — чаросплетниците са техните очи и те изсипват град от снаряди върху Лаляра. Корабите им се приближават към града, без да се боят от топовете на защитниците; освен това гюлетата на вещерите са по-тежки и мощни от онези, които войските на Империята използваха преди години, и сеят още по-големи разрушения.
По-малко от половината гемии бяха готови за отплаване, а шансовете им да се измъкнат се топяха с всяка изминала минута.
При един от следващите изстрели на вражеските оръдия Кайку инстинктивно изчисли траекторията на снаряда и осъзна, че ще се взриви точно сред кейовете. Тъкмо щеше да го унищожи, ала една от другите Сестри я изпревари; лишено изведнъж от инерцията на полета си, гюлето застина във въздуха и в следващия миг потъна сред морските вълни.
Още един снаряд, и още един; после внезапно два наведнъж. Кайку прехвана едното също като посестримата си, като внимаваше да не наруши обвивката му и да не позволи на сместа вътре да влезе в контакт с въздуха, защото това я възпламеняваше. Постъпи с второто гюле по абсолютно същия начин.
Корабите на вещерите идваха все по-близо и канонадата се засилваше.
Три от гюлетата потънаха във водите на залива, но четвъртото имаше съвсем друга съдба. В бързината си една от Сестрите прекрати полета му точно когато се намираше над един от готовите за отплаване кораби, и то се вряза в мачтата, от която се разхвърчаха трески. Моряците и ткиуратците, които бяха на палубата, паднаха по очи, за да се предпазят от осколките и пламтящите парчета дървесина; самата мачта се килна настрани и се сгромоляса върху палубата. Хората нямаха време да се отместят и голяма част от тях бяха премазани от масивния дървен ствол, а другите бяха погребани под горящите платна, от които се издигаше задушлив пушек. На гемията настана смут — тези, които не бяха пострадали, се заеха да помагат на другарите си, а междувременно корабите на чаросплетниците идваха все по-близо и по-близо.
(( Не ще издържим дълго )) сподели Кайлин с Кайку. (( Различните зверове всеки миг ще бъдат тук. Няма да успеем да се отбраняваме едновременно срещу тях и срещу артилерията на вещерите ))
(( Тогава да се махнем от тук и да дадем на тези кораби нещо различно )) помисли си гневно Кайку и придружи съобщението с галерия от ярки образи: горящи кораби, цвърчаща плът и разтапящи се Маски.
(( Съгласна съм, искам те на следващия кораб. Първите от съдовете ни съвсем скоро ще нападнат врага ))
Кайку й изпрати ядосано съобщение, в което й каза, че ще тръгне, когато е готова, а не когато й заповяда предводителката на Аления орден. В сърцето си обаче изгаряше от желание да се махне колкото се може по-скоро от кейовете, където трябваше да задоволява с унищожаването на вражеските снаряди. Отбраната не й беше по вкуса.
(( Тогава те питам, Кайку )) попита я гневно Кайлин. (( Ще се качиш ли на следващия кораб? ))
(( Да )) гласеше отговорът на тъмнокосата Сестра, защото точно в този момент видя как Тсата тича по пристана и осъзна, че когато ткиуратецът се качи на следващата гемия, и последната причина да остане тук щеше да изчезне.
Кайку се втурна към кораба, на който току-що се бе качил татуираният мъж. На север фейа-корите пристъпваха апатично из града и сееха безсмислената си разруха, унищожавайки всяко нещо, което се изпречваше на пътя им. Посоката на движението им обаче беше пределно ясна — целта им бяха кейовете. В небето продължаваха да свистят снаряди, но Сестрите поразяваха само тези, които застрашаваха флотата им — и бездруго от Лаляра нямаше да остане нищо след като демоните на покварата го изоряха из основи. Покривите на повечето сгради в Лаляра вече представляваха горящи клади.
4
Системата от въжета и въжени стълби, свързващи мачтите и реите с корпуса на ветроходния кораб. — Б. пр.