Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
Самуил Мокри и целият български военен съвет знаеше това, което и самият Василий не скриваше. В царския военен съвет се дигнаха гласове да се раздели и българската войска на две части срещу двете части на ромейската войска, ала надви Самуил Мокри и тия, които бяха с него: да се посрещне с всичката българска сила едното ромейско крило, а другото само да се задържа с по-слаби български дружини по планинските теснини; ако българите надвият на едната страна, да се обърнат след това и на другата. Така и се подреди българската войска — най-голямата й сила застана срещу ромеите, които водеше сам императорът, а други пет хиляди души великият войвода изпрати към Средец и тамошните предели на царството; там изпрати той и Кракра.
В Солун вторият Василий присъедини към главните свои сили и тамошния полк. Отпразнувано бе шумно и неговото пребиваване в тоя град с тържествени служби и молебени по църквите, с посещения и гощавки, с весел шум и викот по солунските улици. Василий не обичаше разкошни и обилни трапези, но знаеше цената им за всички други люде. Солунчани гощаваха щедро и войската, която бе дошла в града за тяхно добро и спасение. Така, сити и весели, ромеите тръгнаха срещу българите с голям устрем.
Сред българските военачалници имаше гласове да се посрещнат ромеите отсам Вардара, на самия бряг на реката, когато се опитат да я преминат; реката беше пълноводна по това време на годината и би била голяма пречка за ромеите. Иначе мислеше великият войвода: ромеите бяха по-многобройни, те можеха да минат реката не там, където биха ги очаквали българите, и ако успееха още там да разбият българската войска, биха я преследвали по петите по равнината, която се простираше чак близу до Воден, и биха я доунищожили. Самуил Мокри разположи войската си пред Воден, по височините от двете страни на реката Вода, които се вдаваха навътре в полето и се надигаха като врата към тоя град. Великият войвода струпа голямата част от войската си по височината вдясно, над селото Въгени, но допущаше и други раздвижвания според това, как биха се разположили срещу него и ромеите.
Василий мина Вардара и се придвижи спокойно чак до тая врата пред Воден. Той спря войската си от двете страни на главния път и тъкмо там, където се отделяше пътят за Верея — още доста навътре в полето, но пред очите му бяха и двете височини, дето се бяха разположили българите. Ромеите бяха по-многобройни, по-добре облечени и въоръжени, на тяхна страна беше и едно самочувствие, че са по-силни, а това внушаваше на Василия смелост да действува по-свободно.
Беше късно след пладне, когато двете войски застанаха една срещу друга и на доста голямо разстояние, та трудно можеше да се помисли за среща и сражение тоя ден. Войниците-и на двете страни се разшаваха весели и възбудени — битката и смъртната опасност се отдалечаваха макар за късо време. Пролетният ден беше дълъг, бавно настъпи предвечерният час, който също не минаваше бързо под ясното небе. Чуваха се весели и предизвикателни провиквания от двете страни, макар да се губеха в простора, чуваха се и песни, които странно си приличаха, макар да бяха на два съвсем различни езика. Приличаха си песните нз двете неприятелски войски, доколкото приличаха на църковните песнопения, особено ромейските. Игриво думкаха и от двете страни тъпани и тарамбуки, свирукаха костени и дървени цафари, звънтяха гъдулки. Дигнаха се и на двете страни многобройни стълпове дим, които се точеха право нагоре в прозрачния въздух. Двете войски по един и същ начин прекарваха няколкото спокойни часове, по един п същ начин се готвеха да посрещнат нощта. Едва като започна да се здрачава, те сякаш си спомниха една за друга, спомниха си и своята вражда. Малки дружини от по двама или трима войници се промъкваха незабелязано напред, също по всички посоки наоколо и от двете страни, криеха се по впадините и долчинките, в разлистените храсталаци и оставаха скрити там, да пазят и да дебнат през нощта. Месечината изгряваше късно по тия дни и когато настъпи нощта, останаха да светят в тъмнината само огньовете в двата вражески стана. Ала нощта не мина така спокойно, с тия светли, весели очи, отворени в тъмнината.
Когато нощният мрак се сгъсти и далеко още преди да изгрее месечината, две дружини от по хиляда войника незабелязано се откъснаха от ромейския стан и по скрити пътеки навътре в полето излязоха на пътя за Верея. Василий знаеше, че тоя град, който му бе отнет преди непълни две години, сега се пазеше от около петстотин души български войници и той изпрати там две хиляди свои войници, за да го върне пак към империята си. Василевсът се надяваше и на ромейското население в тоя град, което беше по-многобройно.