Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Заграждението на жените беше по-малко от лагера за мъжете. Вътре имаше трийсетина жени и девойки, заедно с децата, които бяха твърде малки, за да работят в мината. Мърсър го бе огледал рано сутринта, преди да започне смяната му, и знаеше, че единственото слабо място е входът. Нямаше време да се провре под бодливата тел.
Пазачите бяха разпънали палатка, за да се предпазят от природната стихия и да се уединят за изнасилванията през нощта. Мърсър нямаше възможност да се преоблече или да скрие лицето си, затова направо влезе. Първият суданец, който го забеляза, седеше на дървен стол. Мърсър го удари по челото с приклада на автомата и го повали на земята. Вторият се претърколи на пода до ниската палета, на която спяха, когато Мърсър се обърна, за да повтори атаката. Суданецът нямаше време да вземе оръжието си и без да обръща внимание на вдигнатите му умолително ръце, Мърсър стовари приклада върху главата му. Третият не беше в палатката.
— По дяволите.
Бунтовникът беше или в тоалетната, или в заграждението за жените и избираше жертва за през нощта. Мърсър не можеше да си позволи да губи време да го чака.
Той погледна към лагера на жените, но на десетина крачки не се виждаше нищо от дъжда. Катинарът на портата от бодлива тел беше отключен. Това означаваше, че суданецът е вътре.
В същия миг от отсрещната страна на заграждението се разнесе пронизителен женски писък. Мърсър тръгна по посока на гласа. На земята имаше голяма мушама, под която жените се криеха от дъжда. Мърсър я повдигна, видя два тъмни силуета, боричкащи се в мрака, и насочи оръжието си към по-високия.
Точно преди да забие дулото в бъбрека му, Мърсър осъзна, че по-ниският е мъжът. По-високият човек беше Селоме! Мърсър замахна и заби дулото в гърба на суданеца. Африканецът се изви от болка. Мърсър го хвана повали го на земята и запуши носа и устата му, докато мъжът престана да се съпротивлява.
— Надявам се, че не идвам твърде късно — прошепна той на Селоме.
Тя се успокои.
— Бих казала, че идваш точно навреме.
— Имаме около три минути до срещата с Хабте. Хайде!
Двамата излязоха от заграждението.
— И другите жени ще избягат — убеди го Селоме, докато минаваха край палатката на пазачите. — Ще се опитат да освободят мъжете и ще се разпръснат в хълмовете наоколо.
— Това ще затрудни Джанели да ни намери.
До входа на мината имаше още едно заграждение, опасано с бодлива тел, където жените и децата разтрошаваха кимберлита. Вътре бяха само двамата пазачи, охраняващи сейфа, където Джанели държеше диамантите. Наблизо бръмчеше генератор. В дъжда светеше един-единствен прожектор. Мърсър и Селоме се приближиха предпазливо, използвайки за прикритие големия булдозер.
Бяха закъснели. Хабте трябваше да е някъде там и да ги чака, след като изпълнеше задачата си, която беше много по-важна от всичко останало.
— Ами сега?
Погледът на Мърсър се спря на багера, паркиран на няколко метра от тях.
— Ела.
Когато стигнаха до багера, от купчината камъни изскочи Хабте и се присъедини към тях.
— Тъкмо започвах да се питам дали не сте отишли да се ожените тайно — пошегува се еритреецът.
— Мислехме да го направим, но тя настоя за голяма церемония. Знаеш какви са жените — отговори Мърсър и стисна ръката му. — Всичко готово ли е?
— Детонаторът е зад купчината камъни, където чаках, а над главния вход има петнайсет килограма експлозив.
— Някакви проблеми?
— Не. Ти се оказа прав. Лесно разбих ключалката на експлозивите с геоложкото чукче.
— Разчитали са на пазачите да ни попречат да се доберем до тях и не са си направили труда да сложат по-солидна ключалка.
— Добре, че си се сетил за това — отбеляза Селоме.
— Елементарно, драга моя Селоме. — Мърсър бръкна в чантата си, извади сателитния телефон и го даде на Хабте. — Номерът е програмиран. Натисни това копче и набери двайсет и пет. Но може би ще трябва да отидеш някъде в планините наоколо. Човекът, с когото ще разговаряш, се казва Дик Хена. Ако поиска потвърждение, че си с мен, напомни му за разговора ни в колата му и му кажи, че щом жена му настоява да имат куче, най-добре е да си вземат пембрук корги без опашка. Той ще разбере какво означава това. Разкажи му какво става и му предай да изпрати тук командоси, колкото е възможно по-скоро. Ще намери точното ни местонахождение, като се свърже с НАСА. Те ще определят координатите ни, когато комуникационните сателити засекат обаждането. Накарай Хена да отбележи точния час на обаждането ти. Така много ще улесниш работата на техническото лице. Предай му, че Хари Уайт е отвлечен от израелски екстремисти, свързани с министъра на отбраната Хаим Левин. Да започне да действа, за да го освободи. Обясни му, че положението тук е тежко, и колкото повече се бави с изпращането на морските пехотинци, толкова повече хора ще умрат.