Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Това беше едно от най-удивителните неща, свързани с оръжието, нещо, което Уилсън беше научил от кратка бележка в архивите на Тесла. Лъчът беше универсален — можеше да излъчва вълнови двойки от всички части на електромагнитния спектър с различен ефект и поражения. Можеше да предизвика пълно унищожение на целта — както беше станало в Тунгуска. Но чрез малка промяна в настройката можеше да отприщи електромагнитен импулс като онзи при Калпепър.
За Созио обаче Уилсън имаше нещо друго наум. С помощта на незначителна промяна в настройките можеше да облъчи съдебната палата с енергия от друга част на спектъра, където дължината на вълните беше много по-голяма, а честотата много по-ниска от тези на гама-лъчите. С други думи — микровълново лъчение.
Беше хлапе, когато се появиха микровълновите печки. Тогава хората не разбираха принципа им на действие. Не че сега го разбират, но поне знаят достатъчно, за да не слагат вътре пуделите си с идеята да ги изсушат по-бързо след баня. За повечето хора беше ясно също така, че правилното позициониране е от съществено значение при работа с микровълни. За равномерно готвене трябва често-често да завърташ съда или да го сложиш на въртяща се подложка. Обемът също беше от значение. Колкото по-голямо количество продукти сложиш в печката, толкова повече време е необходимо, за да се сготвят. А металът е забранен — днес дори децата знаят, че ако сложиш метална съдинка в микровълновата печка, тя ще почернее, ще пука и ще пуска искри.
Също като пуделите хората се състояха предимно от вода. Сложете вода в микровълнова печка и тя ще заври. Или поне част от нея ще заври. Поради структурната сложност на сградата и природата на микровълните хората в съдебната палата щяха да пострадат в различна степен. Някои щяха да получат слънчево изгаряне в по-лека или по-тежка форма. Но други щяха да пострадат наистина зле. Щяха да видят как кожата им се пропуква като обвивката на преварен кренвирш. Ужасно, откъдето и да го погледнеш. Но още по-ужасно щеше да е в съдебна зала №3, където всички присъстващи, но най-вече негова милост съдия Созио, щяха да се пръснат като балони.
На следващата сутрин стана рано и близо час се поти на уредите във фитнеса на хотела. Изкъпа се и облече хотелската хавлия. По навик взе комплекта за шиене и го пъхна в куфара си. На времето прибираше такива неща и ги носеше на Манди. Зрението й отслабваше и малките пластмасови кутийки с вдянати игли с различни цветове конец й бяха от голяма помощ.
Манди. Нея му беше най-трудно да загърби, по-трудно от Шарън дори. На няколко пъти се изкушаваше да се метне на колата и да потегли към караваната във Фалън. Беше му като пред очите — седнала навън на белия дървен шезлонг, който й беше подарил за рождения ден. Голяма чаша студен чай на поставката. Книга в ръка.
„Забрави“, каза си той и се обади на рецепцията да изкарат колата му. После се облече, събра си багажа, остави бакшиш за камериерката и излезе.
Беше един от онези прекрасни калифорнийски дни, ясен и грейнал, въздухът — свеж след вчерашния дъжд. Стигна до гаража на Търк Стрийт и продължи към последното ниво.
На покрива нямаше други автомобили. Уилсън паркира пикапа на избраното място, остави двигателя да работи, свали покривалото, махна предпазния стиропор около оръжието и свърза устройството с лаптопа си. После изчака телескопичната цев да се издигне. Когато зелената светлинка в основата на устройството започна да мига, той си пое дълбоко дъх и щракна ключето. Това беше.
След трийсет секунди го щракна повторно. Светлинката угасна и цевта се прибра. Нагласи стиропорените блокчета около устройството, върна покривалото върху каросерията на пикапа и се мушна обратно зад волана. Потегли назад към приземното ниво на гаража, като внимаваше да кара бавно, така че гумите да не свирят по настилката.
Това беше единственият недостатък на последното ниво. Обратният път до улицата отнемаше известно време, време, в което нервите му се изопнаха докрай. Когато най-после стигна до приземното ниво, едвам си поемаше дъх. Пред него имаше две коли, които чакаха да платят и определено не бързаха. Когато най-сетне излезе на улицата, откъм сградата на федералния съд се изсипваха залитащи и пищящи хора. Някои падаха и се търкаляха на земята. Други се препъваха слепешката.
Бягството им беше безсмислено и инстинктивно, като на насекоми, напръскани с отрова. Нямаше начин да избягат от онова, което се беше случило с телата им. Но инстинктите им диктуваха друго и те бягаха. Нямаше смисъл, разбира се. А и тези бяха оцелелите! (Засега поне.) Сцената вътре в съдебната палата сигурно беше като от филм на ужасите.