Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

В началото, когато само Съединените щати разполагат с ядрени оръжия, планирането за включването им във война е било напълно разумно. С течение на времето, когато и Съветският съюз постепенно придобива ограничени възможности за ядрено нападение срещу САЩ, доводите за използването му стават не чак толкова разумни. Ала през 50-те години съветските способности за ответен ядрен удар нарастват много бавно, а Съединените щати разполагат със силен финансов импулс, за да поддържат ядрените си оръжия в бойна готовност, фокусът на военната конфронтация по време на Студената война е Централна Европа, а Съветският съюз е далеч по-близо до този театър на бойните действия, отколкото Съединените щати. Затова, ако ядрените оръжия отпаднат от уравнението, то САЩ (и неговите съюзници от НАТО) биха били принудени да похарчат огромни суми за изграждане на конвенционалните си сили на територията на Централна Европа, с цел конт-риране географското предимство на СССР. Заплаха от „Съветските орди“ не е съществувала — държавите, участнички в НАТО, са били двойно по-големи по население от тези на Варшавския договор — но конвенционалните сили са скъпо удоволствие (войниците трябва да бъдат хранени, разквартирувани, обучавани и да им се плаща), докато ядрените оръжия са относително по-евтини. И така, вместо да започне да плаща за по-мощни конвенционални сили, Вашингтон се впуска в ожесточено окрупняване на своите ядрени ресурси, за да запази водещата си роля пред Москва. През 1953 година броят на американските ядрени оръжия достига хиляда, а към 1960 вече включва шест-седем хиляди термоядрени бомби — всяка една от тях десетки пъти по-мощна от произведените през 1953 година в стил „Хирошима“.172

До 1960 година Съединените щати водят най-малко с десет към едно пред СССР по отношение на ядреното въоръжаване. Базите им започват да застрашават съветските граници, а далеч по-превъзхождащите руските по качество и численост бомбардировачи им дават още по-голямо предимство по отношение на количеството разрушения, които биха нанесли върху вражеското общество. Същевременно, за да са сигурни, че руснаците разбират стратегията им, американците правят всичко възможно да им изяснят, че САЩ имат намерение първо да използват ядрените си оръжия при евентуален конфликт, при това да ги изпратят право срещу съветските градове — в отговор на всеки един, неприемлив за тях, съветски акт. В реч през януари 1954 година държавният секретар Джон Фостър Дълес обявява официално тази политика, обвивайки я с ореола на доктрината „масиран ответен удар“. Той изтъква, че Съединените щати ще „разчитат изцяло на огромния си капацитет за ответен удар, моментално, чрез средства и върху места, избрани от нас“.