Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:

След като Тоня Хейли, малко невинно черно момиченце е брутално изнасилено и убито от двама пияни расисти, нейният баща убива двамата насилници и бива съден. Следва голям и шумен съдебен процес, който държи цялата страна в напрежение, докато в съдебната зала се намесват най-различни интереси…
1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 206
Перейти на страницу:

— Много сложна задача ми поставяш.

— Ако решиш, ще се справиш.

— Надявам се да си забелязал, че не съм толкова хрисима, колкото ми се налага да се правя.

— Забелязах.

Наблюдаваха как чернокожите си предават свещите и новата смяна поема поста. Незбит изхвърли една празна бирена кутия на тротоара.

— Няма да си ходиш с колата, нали? — попита Джейк.

— Няма да е разумно. Ако ми направят проверка, ще съм минала нула две.

— Можеш да легнеш на дивана в кабинета ми.

— Благодаря. Ще се възползвам.

Джейк й пожела лека нощ, заключи кантората, размени няколко думи с Незбит и внимателно седна зад волана на своя сааб. Незбит го последва до вкъщи по Адамс Стрийт. Паркира под навеса, до колата на Карла, а Незбит спря на алеята. Беше един часът сутринта на осемнайсети юли, четвъртък.

30

Прииждаха на групи от по двама-трима от всички части на щата. Паркираха покрай черния път, до дървената хижа навътре в гората. Влизаха, облечени като работници, но щом се скриеха вътре, бавно и внимателно се преобличаха в грижливо изгладените роби с качулки. Любуваха се един на друг и си помагаха да нагласят претрупаните одежди. Повечето се познаваха, но тук-там имаше нужда от представяне. Събраха се четирийсет души — сериозна работа.

Стъмп Сисън беше доволен. Посръбваше уиски и обикаляше помещението като треньор, който вдъхва увереност на отбора си преди мача. Оглеждаше дрехите им и поправяше по нещо. Гордееше се с хората си и им го каза. Най-масовото събиране от години насам, заяви той. Възхищаваше се от тях и от тяхната жертвоготовност. Знаеше, че имат работа и семейства, но сега случаят бе важен. Говореше им за славните дни, когато целият щат Мисисипи е треперил от тях, а те са били безпощадни. Тези дни трябваше да се възкресят и групата посветени мъже бе предопределена да защитава белите. Обясни им, че шествието крие опасности. Негрите имат право по цял ден да си правят шествия и демонстрации и никой не го е грижа. Но ако белите опитат, става опасно. Кметът дал разрешение, шерифът негър обещал ред и сигурност, но повечето от шествията на Клана в наши дни се разтурвали от скитащи банди млади и побеснели черни негодници. Така че да бъдат внимателни и да не разкъсват редиците. Той, Стъмп, щял да има грижа за речите.

Слушаха напрегнато окуражителните слова на Стъмп и когато свърши, всички се натовариха на десетина коли и го последваха към града.

Едва ли повече от шепа хора в Клантън бяха виждали шествие на Клана и когато наближи два часът следобед, въздухът над площада просто трептеше от възбуда. Търговците и техните клиенти си намериха извинение, за да излязат по тротоарите, пристъпваха важно насам-натам и хвърляха по едно око към страничните улици. Лешоядите-журналисти бяха на пост, скупчени край подиума на предната морава. Група чернокожи се събраха наблизо под един огромен дъб. Ози подуши, че ще има безредици. Убеждаваха го, че са се събрали само да гледат и слушат. Той ги заплаши, че ако стане сбиване, кафезът им е сигурен, и разположи хората си около съда.

— Ей ги, идват! — викна някой и зяпачите опънаха шии да зърнат прииждащите членове на Клана, които тежко се точеха от една малка уличка към Вашингтон Авеню, в северната част на площада. Вървяха предпазливо, но самоуверено, а лицата им бяха скрити зад зловещите червено-бели маски, увиснали от заострените качулки. Зяпачите не откъсваха погледи от безименните фигури, докато шествието се движеше бавно по Вашингтон Авеню, после на юг по Кафи Стрийт, а след това на изток по Джаксън Стрийт. Стъмп крачеше надуто пред хората си. Когато наближиха предната част на съда, той рязко зави наляво и поведе кохортата си по паважа, който пресичаше предната морава. Редиците се сгъстиха в полукръг край подиума на стъпалата. Репортерите бяха следвали шествието по петите и когато Стъмп спря хората си, подиумът бе светкавично опасан от кабелите на дузина микрофони, които водеха във всички посоки към камери и касетофони. Групичката чернокожи под дъба се бе увеличила многократно. Тротоарите опустяха, търговците, продавачите, техните клиенти и останалите любопитни хукнаха през улиците към моравата, за да чуят какво ще каже ниският и дебел предводител на белите. Полицаите бавно се промъкваха през тълпата, наблюдавайки главно групата чернокожи. Ози застана под дъба, заобиколен от хората си.

Джейк внимателно следеше сцената от прозореца на втория етаж на кантората на Джийн Гилеспи. Видът на членовете на Клана в пълно снаряжение и страхливо скритите им лица зад зловещите маски го изпълваха с лошо предчувствие. Бялата качулка, от десетилетия символ на омраза и насилие из Юга, се бе завърнала. Кои от тези мъже бяха запалили кръста в двора му? Всички ли бяха участвали в подготовката за взривяване на дома му? Кой от тях ще направи следващата крачка? От втория етаж можеше да наблюдава чернокожите по-отблизо.

1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 206
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)