Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Твоите какво?
— Млъкни, Жмичка. Толкова по-възрастен си от мен, че не помниш дори какво ти казах вчера.
— Последното никога не си ми го казвал. Офшорни, а… О, Господи!…
— Тъй че разбираш ли, Тони-бонбони, ще се преобразя в някой от каймака на Матарезе, наскоро пристигнал от Амстердам, град, който очевидно играе голяма роля в организацията. Ще кажа на всеки, с когото ще говоря най-поверително, че с Уичита е свършено, finito.
— Кои са те? С кого ще проведеш тия поверителни разговори?
— Няколко десетки президенти, проклети да са, отговорни служители, председатели на управителните съвети на всички онези щедри компании и корпорации, замислили сливания и откупувания на изпаднали в несъстоятелност фирми и всякакви такива смехории. Разполагаме със списък от трийсет и осем възможни имена тук и в Европа. Някой ще трепне и ще се издаде.
— Ако си прав, Брандън — намеси се Шийлдс, — защо не предположиш, че те самите ще се свържат с Амстердам?
— Точно това е номерът, Жмичка. Ще им кажа, че Амстердам може да бъде сполетян от съдбата на Уичита и моят съвет като новоизлюпен голям играч е да стоят далеч от Амстердам, на всяка цена, защото достатъчно вече поразии са направили.
— Въпросът е дали ще ти повярват, Брей?
— Любов моя, ние с Таленков пропиляхме години да тренираме зловредните си умения за такива моменти. Думите все едно ще ги казваме и двамата. Ще се хванат, за Бога!
В Лох Торидън, Шотландия, настъпваше утрото; решетестото прозорче в малката трапезария в кръчмата бе обърнато към покритите с роса полета, възкачващи се към Хайленд Хилс. Чиниите от закуската бяха раздигнати, сервираха две големи кани кафе и чай за седящите около масата. Това бяха Лезли Монтроуз и синът й, Камерън Прайс, Лутър Консидайн. До този момент бяха звучали обяснения, изчерпателни, доколкото позволяваха обстоятелствата.
— Изглежда налудничаво — рече пилотът.
— Такива са фактите — отвърна Прайс.
— Сигурни ли сте, че и аз трябва да бъда посветен? — попита Консидайн.
— Навярно не. От друга страна, необичайната гаранция за теб дойде от човек, с когото никой не би се наел да спори…
— А, сега вече разбирам. Заместник-директорът от ЦРУ, нали говорих с него. Шийлдс се казва, ако не се лъжа.
— Не, не е това голямата клечка.
— Кой тогава?
— Твоят млад приятел, Монтроуз младши, на когото си се натъкнал в Манама.
— Джейми? — Консидайн се извърна да погледне момчето. — По дяволите, какво си направил, малкият?
— Без теб, Лутър, досега да са ме заровили в пясъците някъде в Бахрейн. Имаш право да знаеш защо рискува да те понижат в обикновен юнга, нима си забравил?… Пък и като станеш адмирал, може да ми помогнеш да ме вземат летец във военноморския флот като баща ми.
— Не знам дали да ти благодаря, или да побегна като страхливец оттук! Цялата тая история ми идва височко. Световна конспирация да готви заграбването на половината от световното богатство…
— Останалото следва, лейтенант — прекъсна го Лезли Монтроуз. — Средствата са корупция и страх. Ние със сина ми бяхме незначително звено в замисъла да бъде убит един човек, който познава историята на Матарезе и навярно би могъл да открие връзките с настоящето.
— Добре де, това Мата…, за което непрестанно говорите. Какво означава то, подполковник?
— Всичко започва от едно име, Лутър — отвърна Прайс, — от един корсиканец, чиито първоначални идеи се превръщат в основа на световна организация, далеч по-мощна от мафията.
— Както казах, тая височина ми идва твърде много.
— На нас също, лейтенант — рече Лезли. — Никой от нас не е бил подготвен, нито би могъл да бъде обучен. Всеки прави каквото може в своята собствена сфера и се надява, с Божията помощ, че тези над нас ще вземат правилните решения.
Консидайн поклати глава в недоумение.
— А сега какво ще правим?
— Очакваме инструкции от Франк Шийлдс — отвърна Камерън.
— От Перегрин? — попита Лезли.
— Не, намират се в Ню Йорк.
— Защо в Ню Йорк?
— Скофийлд е измислил сценарий, за който смята, че ще ни донесе успех. Струва си поне да се опита. Джеф Уотърс подготвя същата стратегия във Великобритания, извън Лондон.
— Я почакай! — възкликна чернокожият офицер с пламнали тъмни очи. — И това ли трябва да ми е ясно?… Кой е този Скофийлд, за какъв сценарий става въпрос, и накрая кой е Уотърс в Лондон?
— Добра памет имаш за имена — похвали го Монтроуз.
— Когато при всеки полет се ровиш в десетки карти на височина девет хиляди метра, започваш да свикваш, мадам… подполковник.
— Нали ти казах, мамо, някой ден може и адмирал да стане.