Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Друго, което озадачаваше много американците по отношение на англичаните, беше поръчката, направена от Министерството на отбраната в Лондон за половин милион презервативи, предназначени за войниците в Залива. В безплодната Арабска пустиня това караше американските войници да мислят; че англичаните сигурно знаят нещо, което те не знаят.
Тайната се разбули в деня преди започването на войната по сушата. Американците прекараха сто дни да търкат оръжието си и да го чистят от проникващите навсякъде пясък, прах, пепел и мръсотия, които вятърът непрестанно натикваше в дулата. Англичаните смъкнаха от тях презервативите и се разкриха чудни, блестящи дула, които лъщяха от смазочно масло.
Друго голямо събитие, което настъпи точно преди Коледа, беше включването отново на френския контингент в ядрото на съюзническите планове.
В началото министър на отбраната на Франция беше Жан-Пиер Шевенман, който сякаш изпитваше симпатия към Ирак и беше наредил на френския командващ да предава всички решения, взети от съюзниците, в Париж.
Когато това стана ясно на генерал Шварцкопф, двамата със сър Питър де ла Билиер едва не се разсмяха на глас. Мосю Шевенман по онова време беше председател на Дружеството за приятелство между Франция и Ирак. Макар френският контингент да се командваше от един чудесен военачалник в лицето на генерал Мишел Рокжофр, трябваше да го изключат от всички съвещания.
В края на годината за френски министър на отбраната бе назначен Пиер Жокс, който тутакси отмени заповедта. От този момент Рокжофр можеше да бъде посветен в намеренията на американците и англичаните.
Два дни преди Коледа Майк Мартин получи отговор на един въпрос, зададен седмица преди това. Йерихон беше категоричен — през изминалите няколко дни се е провело спешно съвещание, в което са участвали само вътрешното ядро от кабинета на Саддам Хюсейн, Революционният команден съвет и най-висшите военни.
На това съвещание бил повдигнат въпросът дали Ирак да се изтегли доброволно от Кувейт. Очевидно никой от участниците не направил такова предложение — нямало толкова глупав човек сред тях. Всички помнели прекалено добре как по време на войната с Иран станало дума за едно иранско предложение — че ако Саддам Хюсейн се оттегли, може да сключат мир. Саддам попитал за становища.
Министърът на здравеопазването дал да се разбере, че един такъв ход може да е разумен, разбира се, като съвършено временна маневра. Саддам поканил министъра в едно странично помещение, извадил пистолета си, застрелял го и се върнал да продължи заседанието на кабинета.
Въпросът за Кувейт бил повдигнат под формата на осъждане на Обединените нации — че са имали наглостта да предложат такава идея. Всички зачакали Саддам да започне. Той обаче не го направил, седял, както често правел, като кобра нащрек начело на масата, погледът му се местел от човек на човек, опитвайки се да открие евентуална липса на лоялност.
Съвсем естествено, без президентът да даде насока, разговорът замрял. Тогава Саддам заговорил, заговорил съвсем тихо — тогава бил най-опасен.
Онзи, рекъл той, който допуска дори мисълта за такова катастрофално унижение за Ирак пред американците, бил готов да играе ролята на американски гъзолизец до края на живота си. За такъв човек не можело да има място на тази маса.
С това се сложило край. Всеки от присъстващите се съсипвал да обяснява, че не би могъл, при никакви обстоятелства, да допусне такава мисъл.
Сетне иракският диктатор добавил и още нещо. Само ако Ирак би могъл да победи или се види, че побеждава, било възможно да се изтегли от деветнайсетата провинция на страната, заявил той.
Всички около масата закимали мъдро, макар никой да не разбрал какво говори той.
Докладът беше дълъг и Майк Мартин го предаде по радиото във вилата край Рияд същата тази нощ.
Чип Барбър и Саймън Паксман мъдруваха над думите му в продължение на часове. И двамата бяха решили да отлетят до дома за няколко дни, поверявайки връзката от Рияд с Майк Мартин и Йерихон на Джулиан Грей за англичаните и на местния ръководител на бюрото на ЦРУ за американците. Оставаха само двайсет и четири дни до изтичането на крайния срок, даден от Обединените нации, и до началото на въздушната война на генерал Чък Хорнър срещу Ирак. И двамата искаха кратка домашна отпуска и много важният доклад на Йерихон им предостави такава възможност. Всеки от тях можеше да го отнесе със себе си.