Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Днес парите, които й подаде през решетката, бяха швейцарски франкове, много едри банкноти. Тя ги скри на мястото, където беше скътала информацията си, място, което, както знаеше, повечето мъже мюсюлмани смятат за нечисто в определени периоди. Само лекар или пък страшният АМАМ можеше да ги намери там.
— Докога трябва да продължава това? — попита през решетката тя.
— Още малко. Задава се война. Когато свърши, президентът ще падне. Други ще вземат властта. Аз ще съм един от тях. Тогава ще получиш истинската си награда, Лейла. Остани спокойна, върши си работата и бъди търпелива.
Тя се усмихна. Истински възнаградена. Това означаваше пари, много пари, достатъчно, за да отиде далеч и да е богата до края на дните си.
— Сега върви.
Тя стана и напусна изповедалнята. Старицата в черно беше намерила друг да изслуша изповедта й. Лейла отново пресече главния кораб и излезе на слънце. Тъпакът Кемал седеше отвъд портата от ковано желязо, мачкаше кутията от кола в грамадния си юмрук и се потеше на слънцето. Хубаво, нека се поти. Щеше още повече да се поти, само да знаеше…
Без да поглежда към него, тя тръгна по „Шурджа“ към паркираната кола, през гъмжащия от хора пазар. Вбесен, но безпомощен, Кемал пое тромаво подире й. Лейла не обърна ни най-малко внимание на бедния фелах, който тикаше велосипед с кошница на багажника, а и той не й обърна никакво внимание, фелахът беше на пазара по нареждане на готвачката в домакинството, където той работеше, за да купи сушена кора от индийско орехче, кориандър и шафран.
Останал сам в изповедалнята, мъжът, облечен в черното расо на халдейски свещеник, поседя още малко, за да е сигурен, че агентът му вече няма да е на улицата. Беше повече от невероятно да го познае, но в тази игра дори изключително малките шансове бяха прекалено големи.
Вярваше в онова, което й каза. Задаваше се война. Дори фактът, че Желязната лейди си е отишла от Лондон, едва ли щеше да промени положението. Американците бяха захапали юздечката и вече нямаше да се върнат назад.
Стига онзи глупак в двореца край реката, при моста Тамуз да не развали всичко и да се изтегли едностранно от Кувейт. За щастие той сякаш се бе понесъл безразсъдно към собственото си унищожение. Американците щяха да спечелят войната, сетне щяха да дойдат в Багдад да довършат работата си. Положително те нямаше само да завземат Кувейт и да сметнат, че с това се е свършило. Едва ли хората могат да са така могъщи и толкова глупави.
А когато дойдат, ще имат нужда от нов режим. Бидейки американци, те ще се насочат към някой, който говори свободно английски, някой, който разбира поведението им, начина им на мислене и езика им и ще знае какво да каже, за да им се хареса и да стане техният избраник.
Самото му образование, космополитната му изисканост, която сега въставаше срещу му, щеше да се превърне негово преимущество. За момента беше изключен от най-висшите кръгове и най-интимните решения на президента — защото не произхождаше от това селяндурско племе тикрити, не беше открай време фанатичен член на партията Баас, нито армейски генерал или брат на Саддам.
Но Кадири беше тикрит и му вярваха. Посредствен генерал от танковите войски, с вкусовете на разгонена камила, някога той бе играл из праха по улиците на Тикрит със Саддам и неговия клан и това стигаше. Той, Кадири, присъстваше на всяко съвещание, където се вземаха решения, знаеше всички тайни; а мъжът в изповедалнята също трябваше да знае тези неща, за да се подготви.
Когато се увери, че навън е чисто, той стана и си тръгна. Вместо да пресече централния кораб, се измъкна през една странична врата в ризницата, кимна на един истински свещеник, който се обличаше за литургия, и напусна черквата през друга, странична врата.
Мъжът с велосипеда беше само на пет-шест метра от него. Случайно вдигна поглед тъкмо когато свещеникът излезе на светлото, облечен в черното си расо, и успя навреме да се извърне. Мъжът в расо се огледа, но не обърна внимание на фелаха, наведен над велосипеда, за да му намести веригата, и тръгна бързо по уличката към малка невзрачна кола.
Човекът, тръгнал да купува подправки, се обля в пот, а сърцето му се блъскаше в гърдите. За малко му се размина, съвсем за малко. Напълно съзнателно беше избягвал да се мярка близо до седалището на Мухабарат в Мансур, да не би случайно да налети на това лице. Какво, по дяволите, правеше този човек, облечен като свещеник, в Християнския квартал?
Господи, колко години бяха минали, колко време, откакто играеха заедно на поляната на подготвителното училище на господин Хартли, откакто стовари юмручето си върху брадичката на това момче, защото обиждаше по-малкия му брат, откакто заедно рецитираха поезия в час, винаги надминати от Абделкарим Бадри. Много време беше минало, откакто видя за последен път стария си приятел Хасан Рахмани, сега началник на контраразузнаването на Република Ирак.