Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Апартаментчето би устояло на всякакво изпитание — беше затрупано с учебници по техника, а също така и с йордански вестници и списания. И двамата бяха действително записани в Техническия университет, за да не би някой да провери и там. Сега се обади неговият съквартирант.
— Среща на интелекти ли? Зарежи това нещо.
— Там е работата, че не мога — отвърна Ави.
Когато смехът утихна, той добави:
— Между другото ще искам да ми се плаща за опасен труд.
— Защо? — поиска да знае Гиди. — Да не смяташ, че ще ти го отхапе, когато си смъкнеш дънките?
— Не бе. Работата е в галериите, концертите, оперите, рециталите. Може да си пукна от скука, докато се стигне дотам.
— Карай както си знаеш, пиленцето ми. Ти си тук само защото Службата смята, че имаш нещо, с което ние не разполагаме.
— Да — обади се момичето, включено в проследяващата група Ярид, — около двайсет и два сантиметра.
— Я да мълчиш, Яел. Всеки момент, когато пожелаеш, можеш да се върнеш на работа на улица „Хаяркон“.
Пиенето, смехът и закачките на иврит продължиха все така весело. По-късно същата вечер Яел установи, че е била права. Хубаво прекара Коледата екипът на Мосад във Виена.
— И така, какво мислиш, Тери?
Стив Ланг и Саймън Паксман бяха поканили Тери Мартин в един от апартаментите на фирмата в Кенсингтън. Беше по-сигурно, отколкото в някой ресторант. Оставаха два дни до Нова година.
— Интересно — рече доктор Мартин. — Невероятно интересно. И това е наистина така? Саддам наистина го е казал, така ли?
— Защо питаш?
— Е, надявам се, че няма да се обидите, но това е необикновено прихващане на разговор. Говорещият сякаш докладва на другиго за съвещание, на което е присъствал… А другият човек нищо не казва.
Просто нямаше начин фирмата да обясни на Тери Мартин как са се сдобили с доклада.
— Казаното от другия беше без значение — рече спокойно Ланг. — Той само сумти и възклицава. Не сметнахме за необходимо да го включваме.
— Но това все пак са думите, които Саддам е използвал, така ли?
— Така смятаме.
— Интересно. За първи път виждам нещо, казано от него, което не е предназначено за публикуване или за по-широка публика.
Мартин не държеше в ръцете си ръкописния доклад на Йерихон, който брат му беше унищожил още щом го бе прочел в микрофона. Той гледаше написана на машина дешифровка на арабски на текста, приет в Рияд преди Коледа. Разполагаше също така и с превода, направен от фирмата.
— Последната фраза — попита Паксман, който заминаваше за Рияд същата вечер, — когато казва „победи или се види, че побеждава“ — говори ли ти нещо?
— Разбира се. Но знаеш ли, ти продължаваш да използваш думата „побеждавам“ в смисъла, който го разбираме в Европа и Северна Америка. Аз бих използвал на английски думата „успявам“.
— Добре, Тери, как смята, че може да успее срещу Америка и коалицията? — поиска да разбере Ланг.
— Като ги унижи. Казах ти и преди това, той трябва да накара Америка да изглежда като пълен глупак.
— Но той няма да се изтегли от Кувейт през следващите двайсет дни, така ли? Ние наистина трябва да сме сигурни, Тери.
— Виж какво, Саддам нахлу там, защото претенциите му не бяха задоволени — отвърна Мартин. — Той искаше четири неща: да получи островите Уарба и Бубиян, за да има излаз на море; компенсация за извлечения, според неговите твърдения, в повече петрол от петролните полета, които заедно експлоатират; да се сложи край на свръх добива от страна на Кувейт; и опрощаване на дълга от петнайсет милиарда долара. Ако ги получи, той може да се изтегли с чест, като остави Америка да увисне. Това означава победа.
— А някакъв намек за това как може да ги получи?
Мартин сви рамене.
— Смята, че миротворците от Обединените нации са в състояние да дръпнат черджето. Залага на това, че времето работи за него, че ако успее да разтегли нещата, решимостта на ООН ще се притъпи. Може и да е прав.
— Този човек говори глупости — сопна се Ланг. — Даден му е краен срок шестнайсети януари, а това е след по-малко от двайсет дни. Ще бъде смазан.
— Освен ако един от постоянните членове на Съвета за сигурност не предложи в последната минута мирен план, за да отложи крайния срок — обади се Паксман.
Ланг предрече мрачно:
— Париж или Москва, или двете заедно.
— А ако се стигне до война — попита Паксман, — продължава ли да смята, че ще победи, тоест „успее“?
— Да — каза Тери Мартин. — Но се връщаме към онова, което ви казах и преди — американските загуби. Не забравяй, че Саддам е потаен главорез. Той се чувства в собствени води не в дипломатическите коридори на Кайро и Рияд. Става дума за всички онези улички и базари, натъпкани с палестинци и други араби, а те мразят Америка, която подкрепя Израел. Всеки човек, който може да окървави Америка, независимо от вредите за собствената си страна, ще стане герой в очите на тези милиони.