Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
След което я придружи до колата й. Беше се успокоила. Сдържаността й отново вземаше връх.
— Толкова бих искал да ми покажете истинската Виена — рече тихо Карим, — вашата Виена, Виена на чудесните музеи и концерти. Иначе никога няма да разбера австрийската култура, такава, каквато вие можете да ми я покажете.
— Какво казвате, Карим?
Стояха прави до колата й. Не, тя в никакъв случай нямаше да му предложи да го закара до апартамента му, където и да се намираше той, а всяко предложение да отиде у дома й би разкрило точно какъв жалък тип е този младеж.
— Че бих желал пак да ви видя.
— Защо?
„Ако ми каже, че съм красива, ще го ударя“, помисли си тя.
— Защото сте добра — беше отговорът, който получи.
— Така ли?
Беше пламнала в червенина. Без да каже и дума повече, той се приведе и я целуна по бузата. Сетне го нямаше до нея, крачеше с широка крачка през площада. Прибра се вкъщи сама.
Тази нощ сънищата на Едит Харденберг бяха смутени. В тях се върна към едно много отдавнашно време. Някога имаше един Хорст, който я бе обичал през онова дълго горещо лято на 1970-а, когато беше на деветнайсет години и девствена. Хорст, който взе невинността й и я накара да го обикне. Който си отиде през зимата без някакво писмо или обяснение, дори без сбогом.
Отначало смяташе, че е станал жертва на катастрофа и звъня във всички болници. Сетне, че работата му като пътуващ търговец го е отвела някъде и ще се обади по телефона.
После научи, че се е оженил за момичето в Грац, което също любил, когато работата му го водела там.
Плака до пролетта. Сетне взе всичко, което й напомняше за него, всички признаци, че е бил там, и го изгори. Изгори подаръците и снимките, които бяха правили, докато се разхождаха в парка или плаваха по езерата на Шлоспарк в Лаксенбург, и най-вече изгори снимката на дървото, под което я люби за първи път, наистина я люби и я направи своя.
Повече не бе имала мъже. Те само ти изменят и те изоставят, казваше майка й и беше права. Нямаше да има повече мъже, никога, закле се тя.
Тази нощ, една седмица преди Коледа сънищата отстъпиха пред утрото и тя спеше, притиснала към мъничките си гърди програмата на „Вълшебната флейта“. Докато спеше, част от бръчиците в ъгълчетата на очите и устата й сякаш започнаха да се губят. И спейки, тя се усмихваше. Положително в това нямаше нищо лошо.
Глава 13
Големият сив мерцедес едва си проправяше път сред уличното движение. Блъскайки яростно по клаксона, шофьорът трябваше силом да се придвижва през потока от леки коли, микробуси, моторизирани сергии и ръчни колички, създаващи оживлението между улиците „Халифа“ и „Рашид“.
Това беше старата част на Багдад, където търговци на платове, злато и подправки, амбулантни продавачи на най-известните стоки въртяха своя занаят вече десет века.
Колата свърна по „Банк“, където и двете страни на улицата бяха задръстени с паркирани коли, и накрая запъпли по „Шурджа“. Пред тях пазарът на подправките правеше улицата непроходима. Шофьорът обърна леко глава.
— По-нататък не мога да отида.
Лейла Ал-Хила кимна и изчака да й отворят вратата. До шофьора седеше Кемал, едрият телохранител на генерал Кадири, тромав сержант от танковите войски, прикрепен към персонала на началника си от много години. Мразеше го.
След кратка пауза сержантът се измъкна от колата, изправи огромната си снага и отвори задната врата. Разбираше, че отново го е унижила, и това пролича по очите му. Тя слезе от колата, без да погледне към него или да му благодари.
Едната от причините да мрази телохранителя бе, че я следваше навсякъде. Разбира се, тази работа му бе възложил Кадири, но това не намаляваше нейната неприязън към него. Трезвен, Кадири беше корав професионален военен; в сексуалните дела обаче беше патологично ревнив. Оттам и правилото, което беше въвел — никога да не се движи сама из града.
Друга причина за ненавистта й към телохранителя бе очевидното му желание да я обладава. Тъй като отдавна бе принизила вкусовете си, тя добре можеше да разбере, че всеки мъж може да изпитва похот към тялото й и ако плати необходимата цена, би задоволила неговите желания, колкото и странни да бяха те. Но Кемал й нанасяше непростима обида — бидейки сержант, той беше беден. Как смееше да допусне такива мисли, а той очевидно ги допускаше — някаква смесица от презрение към нея и животинско желание да я обладава. То се проявяваше, когато генерал Кадири не гледаше към него.