Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
От своя страна той разбираше нейното отвращение и се забавляваше, като я оскърбяваше с погледите си, докато на думи запазваше официалното разстояние.
Оплака се на Кадири от безмълвната му наглост, но той само се разсмя. Можеше да подозира всеки мъж, че я желае, но на Кемал бяха простени много волности, защото му бе спасил живота в блатата на Ал Фао срещу иранците и защото беше готов да даде живота си за него.
Телохранителят хлопна вратата и двамата продължиха пеша по „Шурджа“.
Този район се нарича Агид ал Насра, Християнският квартал. Освен черквата „Сейнт Джордж“ от другата страна на реката, изградена от англичаните за тях си и за протестантската им вяра, имаше още три християнски секти, съставящи около 7 процента от населението.
Най-голяма е асирийската или древносирийската секта, чиято катедрала се намира в Християнския квартал, на пресечка на „Шурджа“. На километър оттам се издига арменската черква, близо до друга паяжина от преплетени улички, известна като Камп ел Арман, стария Арменски квартал, чиято история ни връща много векове назад.
Наред с асирийската катедрала е „Свети Йосиф“, черквата на халдейските християни, най-малката секта. Ако богослужението на асирийците прилича на източноправославното, то халдейците са издънка на католическата черква.
Най-известният халдейски християнин в Ирак по онова време беше външният министър Тарик Азиз, чиято кучешка преданост към Саддам Хюсейн и към политиката му на геноцид би накарала човек да се замисли дали господин Азиз не се е отклонил някак си от учението на Принца на мира. Лейла Ал-Хила също беше родена халдейка и сега това се оказваше полезно.
Необичайната двойка стигна до портата от ковано желязо, през която се влизаше в покрития с калдъръм двор пред сводестата врата на халдейската черква. Мюсюлманинът Кемал не можеше да пристъпи и крачка по-нататък. Тя му кимна и мина през портата. Той я проследи с поглед как си купи свещичка от сергия до вратата, как дръпна кърпата от тежка копринена дантела над главата си и влезе в тъмната, пропита с мирис на тамян вътрешност.
Телохранителят сви рамене и мина няколко метра по-нататък да си купи кутия кока-кола, да намери място да седне и оттам да гледа към вратата. Чудеше се защо господарят му позволява такива дивотии. Тази жена беше проститутка; един ден генералът щеше да се умори и му бе обещал, че той, Кемал, ще си направи удоволствието с нея, преди да бъде изхвърлена. Усмихна се при тази мисъл и по брадичката му се стече струйка кола.
Вътре в черквата Лейла спря да запали свещта си от една друга сред стотиците, които горяха до вратата, сетне, с наведена глава, се отправи към изповедалнята в далечния край на главния кораб. Край нея мина свещеник в черно расо, без да й обърне внимание.
Винаги беше същата изповедалня. Влезе в точно уречения час, шмугвайки се преди една жена в черно, която също търсеше свещеник да изслуша литанията й от грехове, може би по-банални от тези на по-младата жена, която я избута и зае мястото й.
Лейла затвори зад себе си вратата, обърна се и седна на мястото на каещия се. От дясната й страна имаше украсена решетка, зад която чу шумолене на дрехи. Сигурна беше, че е там, той винаги беше там в уречения час.
„Кой ли е той? — питаше се тя. — Защо й плаща така щедро за информацията, която му носи? Не е чужденец — говори арабски прекалено добре, арабски на човек, роден и израснал в Багдад. А плаща добре, много добре.“
— Лейла? — гласът шептеше, тихо и равно. Винаги трябваше да идва първа и да си отива преди него. Беше я предупредил да не се навърта навън с надеждата да го види, но и как би могла да го направи, след като Кемал надничаше зад рамото й? Селяндурът недодялан би могъл да види нещо и да го докладва на господаря си. Това щеше да й коства живота.
— Кажи коя си, ако обичаш.
— Отче, съгреших в плътските дела и не съм достойна за твоята милост.
Той беше измислил тази формула, защото никой друг не би казал такова нещо.
— Какво имаш за мен?
Тя посегна между краката си, отмести дъното на гащите си и измъкна лъжливия тампон, който й бе дал преди седмици. Единият край се отвиваше. От кухата вътрешност извади хартията, навита на не по-дебел от молив масур и я подаде през решетката.
— Чакай.
Чу как пелюрът изшумя, докато мъжът хвърляше опитно око на направените от нея бележки, доклад за дискусията и заключенията, направени на съвета под председателството на самия Саддам Хюсейн, на който беше присъствал генерал Абдуллах Кадири.
— Добре, Лейла, много добре.