Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Вана. Да. Добре - каза той и тръгна с бързи крачки към банята. След секунди вече пълнеше ваната и приятният шум на течаща вода отекна в стаята.
Най-сетне успях да събера сили да се сетя как се поставя един крак пред друг и тръгнах към спалнята. На леглото имаше няколко пакета с покупки от „Нордсторм“. Крисчън се подаде от банята с навити ръкави. Беше махнал вратовръзката и сакото си.
- Пратих Тейлър да купя някои неща. За спане... такива работи - каза и ме изгледа притеснено.
„Разбира се, че го е пратил“. Кимнах, за да го накарам да се почувства по-добре. Къде беше Тейлър всъщност?
- О, Ана - каза Крисчън. - Никога не съм те виждал такава. Ти си винаги толкова смела и силна.
Не знаех какво да му кажа. Просто стоях и го гледах с широко отворени очи. Не можех да му дам нищо, не и сега. Мисля, че бях в шок. Увих тялото си с ръце, за да се предпазя от хладния въздух, но нямаше никакъв смисъл. Студът идваше отвътре. Крисчън ме прегърна.
- Той е жив, бебчо. Жизнените показатели са добри, трябва само малко търпение. Хайде, ела. - И ме поведе към банята. Свали сакото ми, остави го на стола, после ми разкопча ризата.
Водата беше приятно топла и уханна. Натежалата пара разнасяше аромат на лотос. Лежах между краката на Крисчън, облегнала гръб на гърдите му. И двамата мълчахме замислени. Започвах да се стоплям. Той целуваше косата ми, а аз разсеяно пуках балончетата пяна. Ръката му беше увита около раменете ми.
- Не си влизал във ваната с Лийла, нали? Тогава, когато си я къпал - попитах.
Той застина и изсумтя. Ръката му стисна рамото ми по-силно.
- А... не. - Каза го много изненадано.
- Така и предполагах. Добре.
Той леко дръпна прибраната ми на кок коса, а аз извих глава така, че да виждам лицето му.
- Защо питаш?
- Патологично любопитство. Не знам... След като я видях тази седмица...
Лицето му стана по-сурово.
- По-малко патология, ако може - каза укорително.
- Колко време мислиш да я издържаш?
- Докато си стъпи на краката. Не знам. Защо?
- Има ли и други?
- Какви „и други“?
- Други бивши, които издържаш?
- Имаше една, да, но вече не й помагам. Учеше медицина. Сега се квалифицира и си има някой.
- Друг доминант?
-Да.
- Лийла каза, че имаш две от нейните картини - прошепнах.
- Имах. Всъщност не ги исках. Не бяха зле откъм техника, но цветовете бяха прекалено ярки. Мисля, че са у Елиът, а както всички знаем, той няма никакъв вкус.
Засмях се и той ме обгърна и с другата си ръка. Водата плисна по пода.
- Ето, сега е по-добре - прошепна и целуна косата ми.
- Той ще се жени за най-добрата ми приятелка.
- В такъв случай най-добре да си затварям устата.
След банята се почувствах доста по-добре. Стоях увита в мекия хотелски халат и гледах многобройните пакети по леглото. Това определено беше повече от нещо за спане. Леко надзърнах в единия. Джинси и суичър с качулка, мой размер, светлосин. Господи! Тейлър беше пръснал за дрехи толкова пари, колкото хората изкарват за цяла седмица, но определено знаеше какво харесвам. Усмихнах се, като се сетих за предишния път когато бяхме тук и пак му се наложи да ми купува дрехи.
- Освен онзи път, когато дойде в „Клейтън“ да ми досаждаш като конска муха, всъщност влизал ли си в магазин, ей така - да си купиш нещо сам?
- Като какво да ти досаждам?
- Като конска муха.
- Беше доста развълнувана, ако не ме лъже паметта. И онзи младеж, как му беше името, беше конската муха.
- Пол.
- Един от многото ти обожатели.
Врътнах очи и той се усмихна с облекчение. Откровена, истинска усмивка.
- Това е моето момиче - прошепна и ме целуна - Обличай се, не искам пак да измръзнеш.
- Готова съм - казах.
Крисчън работеше на лаптопа си на бюрото в стаята. Беше с черни джинси, суичър с качулка и бяла тениска.
- Изгледаш така млада - каза нежно той и очите му грейнаха.
- И като си помислиш, че утре ще си с цяла година по-голяма!
Усмихнах се тъжно.
- Май не ми е много до празнуване. Може ли вече да тръгваме да видим Рей?
- Разбира се. Искаше ми се да хапнеш. Почти не докосна яденето.
- Моля те, Крисчън, наистина не съм гладна. Може би след като видим Рей. Искам да му пожелая лека нощ.
Когато пристигнахме в отделението, Хосе тъкмо си тръгваше.
- Здравейте!
- Къде е баща ти?
- Беше прекалено уморен и реших да не го водя с мен. - Пък и лекарствата започнаха да действат. Спеше, когато тръгнах. На всичкото отгоре не искаха да ме пуснат, понеже не съм роднина.