Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Рот се надвеси и свали тъмните си очила, разкривайки две искрящи светлозелени очи. Тъй като те сякаш нямаха зеници, ефектът беше, като да погледнеш право в два прожектора.
Рот се ухили широко и ослепително белите му вампирски зъби проблеснаха.
-Как си... братовчеде? Бъч се намръщи.
-Какво...
-Във вените ти тече от моята кръв, ченге - каза Рот и все така широко усмихнат, си сложи очилата. - Аз си мислех, че си цар само на това, да се забъркваш в големи каши, но ти си бил имал царска кръв.
-Ти... сериозно ли? Рот кимна.
-Ти си от моето потекло. Потомък на моя род.
Гърдите на Бъч се стегнаха и той се приготви за поредния пристъп. Останалите сториха същото - Рейдж извади близалката от устата му и посегна към колана, Мариса и Ви застанаха нащрек.
Но той се разтресе от смях. Гръмогласен пристъп на ликуваща истерия, от който го заболя коремът, а очите му се насълзиха.
Бъч се смееше ли, смееше, целуна ръката на Мариса и продължи да се смее.
* * *
Когато Бъч избухна в смях, Мариса съвсем ясно почувства задоволството и вълнението, които кипяха в тялото му. Но когато срещна щастливия му поглед, тя усети, че не е в състояние да сподели радостта му.
Усмивката му помръкна.
-Скъпа, всичко ще бъде наред.
Вишъс се изправи.
-Защо не ви оставим за малко сами?
-Благодаря - отвърна Мариса.
Когато братята излязоха от стаята, Бъч се надигна и седна.
-Това е шансът ни...
-Ако те помоля, ще се откажеш ли от преобразяването?
Бъч се вцепени, сякаш тя отново го бе зашлевила през лицето.
-Мариса...
-Ще го направиш ли?
-Защо не искаш да бъдем заедно?
-Искам. Но предпочитам бъдещето, което имаме сега, пред хипотетичните векове, които бихме могли да имаме. Не го ли разбираш?
Бъч шумно издиша и нещо го стисна за гърлото.
-Господи, толкова те обичам.
Очевидно логиката й не му се нравеше особено.
-Бъч, ще се откажеш ли, ако те помоля?
Той не отговори и Мариса закри очите си с ръце, въпреки че не й бяха останали сълзи.
-Обичам те - повтори той. - Така че... да, ако ме помолиш, ще се откажа от преобразяването.
Мариса свали ръце и си пое дъх.
-Закълни ми се. Тук и сега.
-Кълна се в майка си.
-Благодаря ти... - прошепна тя и го прегърна. - Господи, благодаря ти! И ще измислим нещо за... за проблема с храненето. Мери и Рейдж са го направили. Аз просто... Бъч, можем да имаме чудесно бъдеще.
За известно време между тях се възцари тишина. Те просто седяха на пода и мълчаха. Изведнъж, съвсем неочаквано, Бъч каза дрезгаво:
-Имам трима братя и една сестра.
-Моля?
-Никога не съм ти разказвал за семейството си. Имам трима братя и една сестра. Бяха две, но изгубихме едната.
-О! - Мариса се отдръпна леко, стресната от странния му тон. От следващите му думи, изречени със същия глух глас, я побиха тръпки:
-Най-ранният ми спомен е за това, как донасят сестра ми Джойс от родилния дом. Исках да я видя и изтичах до кошарката й, но баща ми ме блъсна настрани, за да могат по-големият ми брат и другата ми сестра да я видят. Аз се ударих в стената, а баща ми вдигна брат ми, така че да може да докосне бебето. Никога няма да забравя гласа му... - при тези думи Бъч заговори с бостънски акцент. - „ Това е сестричката ти, Теди. Искам да я обичаш и да се грижиш за нея. " Спомням си, че си помислих: „Ами аз?" Аз също исках да я обичам и да се грижа за нея. „ Татко, и аз искам да помагам ", обадих се аз, но той дори не ме погледна.
Мариса осъзна, че е стиснала ръката на Бъч толкова силно, че несъмнено му причиняваше болка, но той сякаш не забелязваше. А тя просто не бе в състояние да го пусне.
-Оттогава - продължи Бъч - започнах да забелязвам колко различно се държат майка ми и баща ми с другите си деца. Особено в петък и събота вечер. Баща ми обичаше да пие и аз бях този, към когото се обръщаше, когато имаше нужда да срита някого.
Мариса ахна и Бъч поклати глава равнодушно.
-Не беше чак толкова страшно. Благодарение на него се научих да понасям удари забележително добре, нещо, което впоследствие неведнъж ми е било от полза. Както и да е... веднъж в Деня на независимостта... трябва да съм бил на дванайсет... -Бъч разтърка наболата си брада. - Да, беше Денят на независимостта и както обикновено, цялото семейство беше в къщата на чичо ми в Кейп Код. Брат ми и неговите приятелчета задигнаха няколко бири от хладилника и отидоха да ги изпият в гаража. Аз се спотайвах в храстите, защото исках да ме повикат при тях. Нали се сещаш... надявах се, че брат ми... - Бъч се прокашля и продължи: - Когато баща ми дойде да ги търси, другите момчета офейкаха, а брат ми едва не напълни гащите. Баща ми обаче само се разсмя. И му каза да внимава майка ни да не разбере. След това ме забеляза, скрит в храстите. Приближи се. Извлече ме за яката и ме зашлеви с опакото на ръката си толкова силно, че от устата ми рукна кръв.