Кралят

– Бил си обещан, когато не си бил в състояние да дадеш съг­ласието си… всъщност струва ми се, че никога дори не са те попитали. Следователно, ако не изпълниш договорените условия и всички последици от това? Те трябва да бъдат понесени от родителите ти, не от теб. Това засяга теб и въпреки всичко – няма нищо общо с теб.

– Господи…

Когато Трез не довърши, тя се намръщи.

– Извинявай. Не исках да ставам нахална.

– Не си. Ти си… съвършена.

– Ни най-малко.

– Искам да направя нещо за теб.

Селена застина.

– Какво?

Защото тя имаше някои идеи.

– Нещо, което да си струва.

Селена погледна меката кожена постелка, върху която се бе опънала преди малко. О, то определено щеше да си струва…

– Но нищо не ми идва на ума.

Селена въздъхна.

– Присъствието ти е повече от достатъчно.

Трез отново сложи длани върху нейните и я придърпа по-близо, така че тя се облегна на гърба му. Задържа я така и доближи глава до нейната.

Когато си пое въздух, едрото му тяло се разшири и я повдигна за миг от пода, само за да я върне обратно миг по-късно.

– Благодаря ти – каза той прегракнало.

– Но аз не съм направила нищо.

– Накара ме да се почувствам, сякаш не съм зъл. А тази нощ то означава всичко.

– О, не, ти не би могъл да бъдеш зъл – прошепна тя и го целуна по бузата. – Не и ти, никога.

Затворила очи, притисната в него, Селена имаше чувството, че душите им се сливат. Дотам, че не знаеше как да се откъсне от него. Не просто тази вечер… а когато съдбата най-сетне я повикаше при себе си.

– Яла ли си нещо? – попита той след известно време.

– Всъщност… не съм. – Стомахът ѝ се обади. – И съм гладна.

– Да слезем долу. Брат ми приготвяше един от своите сосове… или поне така предполагам. Винаги това прави, когато имам главоболие.

Селена го пусна и понечи да се отдръпне…

Без никакво предупреждение гръбнакът ѝ се разбунтува и прешлените се сковаха. Трез, от друга страна, стана без проблем… и когато ѝ подаде ръка, за да ѝ помогне да се изправи, тя можеше само да се взира в нея.

По красивите му черти заигра объркване и Селена си каза, че ще е най-добре да приеме помощта му – в този момент не беше в състояние да се вдигне от пода.

– Бавно – дрезгаво помоли тя. – Ако обичаш…

Трез сбърчи вежди, но ръцете му, когато ѝ помогна да стъпи на крака, бяха нежни.

– Добре ли си?

Тя си спечели малко време, като се залови да оправи и завърже одеждата си най-грижливо. А междувременно ставите ѝ крещяха, особено тазът и гърбът.

Заставяйки се да извика усмивка върху лицето си, тя се опи­та да потисне страха. Ала именно така беше започнало при сестрите ѝ. Всяка една от тях.

– Е, ще слизаме ли? – каза решително.

Трез присви още повече бадемовите си очи, но сви рамене.

– Окей. Нека само си облека нещо.

Единствено с помощта на волята, Селена успя да прекоси спалнята и да излезе в коридора. Докато затвори вратата след себе си, беше останала без дъх…

Изведнъж в тялото ѝ настъпи могъща промяна, по начин, който можеше да означава само едно – някоя от жените в къщата бе навлязла в периода си на нужда.