Кралят

Докато се откъсваше за миг от вената му, за да си поеме въздух, ѝ беше трудно да повярва, че доброволно си бе избрала всичко това. Не може да е била с всичкия си, всеки помен от трезво мислене беше захвърлен на бунището заради идиотската романтична представа как ще си има бебенце.

Бет отново се вкопчи в гърлото на Рот, който незнайно как успя да продължи тласъците си, докато тя пиеше от вената му, ерекцията му ту влизаше в нея, ту отново излизаше, дълбоките прониквания и резките отдръпвания отекваха из цялото ѝ тяло, главата ѝ се люшкаше напред-назад, хълбоците ѝ поемаха тежестта му. Лепкави от пот, телата им се движеха с такова съвършено единение, че тя не бе сигурна къде свършва нейното и започва неговото.

Внезапна промяна в темпото ѝ подсказа, че той наближава нов оргазъм, а тя се нуждаеше от…

Рот отметна глава назад и кучешките ѝ зъби раздраха врата му, ала него изобщо не го беше грижа.

Като че ли дори не забеляза.

Господи, беше великолепен – през мъглата на секса Бет го гледаше как се напряга, устните му бяха повдигнати нагоре, оголили вампирските зъби, косата му – отметната назад, докато незрящите му бледозелени очи се отвориха широко, а после се затвориха.

А после беше неин ред – сърцевината ѝ сграбчи възбудата му, жадна за онова, което той изля в нея, насладата бе толкова наситена, че беше почти агония.

Докато контракциите постепенно затихваха, Бет се приготви да посрещне следващата вълна от смазващата костите нужда…

Когато такава не настъпи веднага, тя се огледа наоколо, сякаш нуждата бе създание от плът и кръв, което може би току-що си беше тръгнало от…

Леле. Все още се намираха в банята. На пода.

Рот рухна върху нея и главата му отхвръкна толкова надалече и толкова тежко, че Бет чу как челото му издрънча върху мраморния под.

Моментният отдих се проточи. Навярно би трябвало да ѝ стане студено, но пъкълът в тялото ѝ поддържаше топлината и в двама им…

Бръмчене откъм ваната я накара да обърне глава – щорите се спускаха за през деня.

Значи, това продължаваше вече… колко? Осем? Девет часа?

От долния етаж не се чуваше нищо, но всъщност хормоните ѝ най-вероятно се бяха отразили на всички братя. Както и на жените.

Рот се надигна; мускулите му бяха напрегнати, ръцете му трепереха.

– Как си?

Бет отвори уста, за да отговори, ала от гърлото ѝ излезе само някакъв хриплив звук.

– Ще трябва да вземеш още от вената ми – каза той, отмятайки кичур коса от лицето ѝ. – Нуждаеш се от нея.

– Ами… – Гласът ѝ изневери и тя се прокашля. – Ами ти?

Изглеждаше изнемощял, бузите му бяха хлътнали, сякаш беше изгубил поне десет килограма… но въпреки това поклати глава.

– Единствената ми тревога си ти.

Образът му се размаза, когато сълзи изпълниха очите ѝ.

– Съжалявам – промълви Бет. – Господи… толкова съжалявам.

– За какво?

– За… за всичко това.

Рот поклати глава.