Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Търговецът се усмихна въпреки мъчителната си треска. През целия си живот беше водил непосилни битки, опитвайки се да надмогне вредата, която му носеше обстоятелството, че бе осиновен. Никак не му помагаше и обстоятелството, че после родителите му бяха успели да имат свои собствени деца, въпреки че лечителите не вярваха в това. Всеки ден Чиен трябваше да се доказва сред своите братя, ала макар че нямаше нито образованието, нито елегантността, нито изтънчеността на братята си, той държеше главата си гордо вдигната. И сякаш не бе достатъчно, че именно той бе успял да измие позорното петно и да превърне рода Мумака в първостепенен фактор в морската търговия, ами сега трябваше пак той да освободи семейството си от дълга, който родителите му бяха стоварили върху потомците си, избирайки любовта пред политиката.
Булото на унеса започна бавно да обгръща съзнанието му, предлагайки му спасение от треската; в следващия момент обаче Чиен внезапно се разсъни, когато нещо надигна платнището на шатрата. Той надигна глава, опитвайки се да различи нещо в мрака, ала не можеше да фокусира погледа си.
Не виждаше никого, но това не намали тревогата му. В шатрата имаше още някой. Усещането за някакво чуждо присъствие пропълзя по кожата му. Търговецът се изправи на лакти и отново се огледа, опитвайки се да намери сянката, която бе мярнал. Усети как му се завива свят. Дали имаше халюцинации? Лечителят го бе предупредил, че настойката можеше да има странични ефекти.
— Кой е тук? — попита накрая, неспособен да понася повече изнервящата тишина.
— Аз — рече някакъв глас до главата му и Чиен подскочи от изненада. Някакъв черен силует, замъглен от билките в настойката му, стоеше до рогозката му.
— Ти причини много неприятности на моя работодател — изсъска мъжът и в този момент легналият мъж усети как нечия ръка в ръкавица притиска носа му, а някакво дървено шишенце се допира до устните му, преди да е успял да ги затвори. Търговецът се замята, опита се да изкрещи и да изплюе течността, проникнала в устата му, обаче друга ръка го сграбчи през устата и вирна главата му нагоре. Той инстинктивно преглътна, за да прочисти трахеята си, и едва тогава осъзна какво бе направил всъщност.
— Добро момче — продума сянката. — Изпи си лекарството.
Чиен спря да се бори, а очите му се разшириха в безмълвен ужас. Обземаше го някаква нова сънливост, която превръщаше мускулите му в олово. Изведнъж крайниците му станаха прекалено тежки, а главата му се отпусна върху възглавницата. Зловещ сън спусна черните си криле над него — прекалено бързо, за да може да направи каквото и да било.
Само след секунди той вече лежеше вцепенен, с отворени очи, а черните му ириси се взираха изцъклено в тавана на медицинската шатра. Непознатият отдели ръце от лицето на Чиен и остана загледан в жертвата си, докато дишането й първо стана повърхностно, а после спря съвсем.
— Предавам те на Омеча и Нокту, Чиен ос Мумака — рече убиецът, затваряйки клепачите на търговеца с пръсти. — Дано имаш повече късмет в Златните владения.
С тези думи сянката излезе от шатрата, приемайки отново облика на войник от армията на баракс Мошито. Баракс Авун ту Коли може и да се намираше далеч на запад, ала ръцете му бяха дълги.
Чиен лежеше в тъмнината, а плътта му бавно изстиваше. На сутринта щяха да припишат смъртта му на треската. А посланието до баракс Зан така и нямаше да достигне до него.
Реки ту Танатсуа, девер на Кръвния Император на Сарамир, се беше свил в ъгъла на изоставената колиба и ридаеше над косите на сестра си.
Беше прекосил Ран по залез, след като бе яздил като обезумял от Аксками през цялата нощ. Мостът на Източния път беше прекалено опасен, ала момчето без проблеми намери лодкар, който да го прекара през реката. Човекът не му поиска никакви пари и Реки би трябвало да се чувства благодарен за това, ако не бе обсебен от едно-единствено чувство — скръб. Ето защо сега ридаеше безутешно в старата колиба, подслонявала едно време полските работници, сред миризмата на прогнилия сламеник. Конете пръхтяха неспокойно, непривикнали към подобни затворени пространства, ала младежът не смееше да ги остави отвън. Той им даде да пощипнат малко овес и те престанаха да му обръщат внимание.
Беше яздил цял ден и цяла нощ, ала ето че сънят все не идваше. И пет пари не даваше за това — дори и никога повече да не можеше отново да заспи. Момчето не вярваше, че неизмеримата мъка, горчивина и болка изобщо ще отшумят някога. Колко жесток беше светът — точно когато бе намерил такова блажено щастие с Асара, всичко изведнъж се сгромоляса и той бе запратен в нощта, принуден да изостави сестра си и да се нагърби с ужасна отговорност. Той не можеше да се застави да си спомни ужасното състояние, в което бе заварил Лараня — то бе същинско богохулство срещу личността, която беше тя, каквато винаги е била, преди Мос да я пребие по този начин. Агонията изглеждаше твърде всеобхватна, за да може да му позволи да си поеме дъх; а физическата болка, раздираща стомаха и гръдния му кош, съвсем го сломяваше.