Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Лордовете и парламентът отново отиват в Уиндзор да се срещнат с краля.
— Защо продължават да ходят? — пита кралицата, когато вижда как баржите се връщат до стъпалата при двореца, а слугите в ливреи помагат на своите господари, увити в подплатени с кожа мантии, да слязат на брега. Те се тътрят нагоре по стъпалата като хора, чиито надежди са се провалили. — Със сигурност знаят, че той няма да се събуди. Лично аз отидох и му крещях, а той не се събуди. Защо би се събудил заради тях? Защо не разбират, че трябва да ме направят регент, че тогава ще мога да обуздая Йоркския херцог и неговите съюзници, и да възстановя мира в Англия?
— Не са престанали да се надяват — отвръщам. Стоя до нея на прозореца и гледаме как скръбната процесия на лордовете си проправя с криволичене път към голямата зала. — Сега ще трябва да посочат регент. Не могат да продължават така, без никакъв крал.
— Ще трябва да посочат мен — казва тя. Стисва зъби и се изправя така, че изглежда малко по-висока. Има царствена осанка, вярва, че е призвана от Бог да изпълнява още по-важна роля. — Готова съм да служа на тази страна — казва тя. — Ще я опазя и ще я предам на сина си, когато той стане мъж. Ще изпълня дълга си като кралица на Англия. Ако ме направят регент, ще донеса мир на Англия.
Избират за регент Йоркския херцог и му дават титлата „Лорд-протектор на кралството“.
— Какво? — Маргарет е извън себе си, крачи нагоре-надолу из личния си кабинет. Ритва едно столче за крака и то полита; една придворна дама надава задавен вик и се снишава в прозоречната ниша, останалите дами са застинали от ужас. — Каква титла са му дали?
Злощастният представител на едно от графствата в Парламента, донесъл съобщението от съвета на лордовете, трепери пред нея.
— Назоваха го защитник на кралството.
— А какво да правя аз? — пита го тя. Въпросът ѝ е риторичен. — Какво предлагат да правя аз, докато този херцог, този обикновен кралски сродник, този мой нищожен братовчед, възнамерява да управлява моето кралство? Какво мислят, че ще правя аз, принцеса на Франция, кралица на Англия, докато някакъв си внезапно издигнат от нищото херцог възнамерява да прокарва закони в моята страна?
— Вие трябва да отидете в замъка Уиндзор и да се грижите за съпруга си — казва той. Бедният глупак си мисли, че отговаря на въпроса ѝ. Бързо осъзнава, че би било по-добре да си беше държал устата затворена.
Тя се превръща от огън в лед. Замръзва и се обръща към него, с пламтящи от ярост очи.
— Не ви чух съвсем ясно. Какво казахте? Какво се осмелихте да ми кажете?
Той преглъща мъчително.
— Ваша светлост, опитвах се да ви кажа, че лорд-протекторът…
— Кой?
— Лорд-протекторът нарежда…
— Какво?
— Нарежда…
Тя прекосява стаята с две светкавични крачки и застава пред него: високата ѝ диадема се извисява над него, очите ѝ се забиват като остриета в лицето му.
— Нарежда на мен? — пита тя.
Той поклаща глава, пада на колене.
— Нарежда домакинството ви да отиде в замъка Уиндзор — казва на тръстиките под коленете си. — И да останете там, със съпруга и бебето си, да не играете никаква роля в управлението на страната, с което ще се заеме той като лорд-протектор, заедно с лордовете и парламента.
Замъкът Уиндзор
Лятото на 1454 г.
Тя отива в Уиндзор. Получава истеричен пристъп, вилнее като гръмотевична буря нагоре и надолу из кралските апартаменти, нахлува в покоите и излита от тях; но в крайна сметка отива. Всъщност не може да направи нищо друго, освен да отиде. Йоркският херцог, чиято съпруга Сесили бе дошла лично при кралицата да покаже смирението си и да измоли място за него в съвета, се издига високо върху колелото на съдбата. Съветът е убеден, че той е единственият човек, който може да възстанови реда в кралството, който може да предотврати десетките битки, които избухват при всяка свада в графствата, лордовете вярват, че той е единственият човек, който може да спаси Кале, имат му доверие, че ще вземе в ръцете си кралството и ще го удържи, докато нашият крал, нашият спящ крал, се върне при нас. Сякаш мислят, че страната е прокълната и Йоркският херцог е единственият човек, който може да извади меча си от ножницата и да застане на прага, препречвайки пътя на невидим враг, да не отстъпва от мястото си, докато кралят се събуди.
Кралицата — която бе пожелала сама да бъде владетел — е принизена до съпруга, избутана е настрани, за да изпълнява единствено ролята на майка. Тя заминава, както ѝ е наредено, лордовете плащат разноските на домакинството ѝ, намаляват броя на конете в конюшнята и ѝ забраняват да се връща в Лондон без покана. Отнасят се с нея, сякаш е обикновена жена, жена без значение, принизяват я, като и оставят единствено ролята на болногледачка на съпруга си и настойница на сина си.