Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Държат се здраво за ръце, той е доближил уста до ухото ѝ, тя се обръща, за да му шепне, в продължение на половин час, но когато чувам часовникът да удря три часът, пристъпвам напред и правя реверанс пред нея.
— Ваша светлост, трябва да вървим — казвам.
За миг ме обземат опасения, че ще се вкопчи в него, но тя пъхва ръце в широките си ръкави, погалва хермелиновата подплата, сякаш за утеха, и се изправя.
— Ще дойда отново — казва му. — И ще направя онова, което предлагате. Нямаме избор.
Той кимва.
— Знаете имената на мъжете, които ще ви служат. Това трябва да се направи.
Тя кимва и го поглежда още веднъж, с копнеж, сякаш желае докосването му повече от всичко на света, сякаш ѝ е непоносимо да си тръгне, после свежда глава и излиза бързо от стаята.
— Какво трябва да се направи? — питам веднага щом излизаме навън, слизайки по каменните стълби към шлюза. Дойдохме с баржа без украса и флагове; настоявах възможно най-малко хора да знаят, че тя ще се срещне с човека, обвинен в държавна измяна и назован като неин любовник.
Тя сияе от вълнение.
— Ще кажа на парламента да ме назначи за регент — казва тя. — Едмънд казва, че лордовете ще ме подкрепят.
— Регент? Може ли жена да бъде регент в Англия? Ваша светлост, това не е Анжу. Не мисля, че една жена може да бъде регент тук. Не мисля, че жена може да заеме престола на Англия.
Маргарет забързва пред мен, слиза по стъпалата и се качва на баржата.
— Няма закон срещу това — отвръща тя. — Едмънд казва така. Това не е нищо повече от традиция. Ако лордовете са съгласни да ме подкрепят, ще свикаме парламента, и ще съобщим, че аз ще изпълнявам ролята на регент, докато кралят оздравее, или — ако той никога не се събуди — докато синът ми стане достатъчно възрастен, за да бъде крал.
— Ако никога не се събуди? — повтарям ужасено. — Херцогът крои планове кралят да спи вечно?
— Как бихме могли да знаем? — пита тя. — Не можем да направим нищо! Можеш да си сигурна, че херцогът на Йорк не бездейства.
— Никога да не се събуди?
Тя сяда в задния край на баржата, нетърпеливо положила ръка на завесата.
— Хайде, Жакета. Искам да се върна и да пиша на лордовете, за да им изложа условията си.
Побързвам да седна до нея, гребците потеглят и насочват баржата по реката. По целия път обратно към двореца присвивам очи срещу слънцето и се опитвам да видя отново онези три слънца, и се питам какво може да означават три слънца.
Искането на кралицата да бъде регент на Англия и да управлява страната, поемайки в ръцете си всички права и богатства на краля по време на боледуването на съпруга си не решава целия проблем, както тя и Едмънд Боуфорт уверено предричаха. Вместо това настава смут. Сега хората вече знаят, че кралят е болен, страда от загадъчна болест и е напълно немощен. Носят се всякакви слухове за причината на болестта му — от черните изкуства, използвани от враговете му, до отрова, дадена му от неговата съпруга и любовника ѝ. Всички велики лордове въоръжават хората си и когато идват в Лондон, ги държат в домовете си, за своя собствена защита, така че градът е пълен с войници, подчиняващи се на различни господари, а сам кметът налага вечерен час и се опитва да наложи оръжията да се оставят пред градските порти. Всяка гилдия, почти всяко домакинство започва да планира своята отбрана, в случай, че избухнат размирици. Цари атмосфера на постоянно напрежение и гняв; но не се чуват бойни призиви. Засега все още никой не може да определи страните в битката, никой не знае причините; но всички знаят, че кралицата иска да бъде владетел на Англия, че Йоркският херцог ще спаси народа от тази напаст, че херцог Съмърсет е затворен в Тауър в името на спасението на града, че кралят на Англия спи, спи като Артур под езерото, и може би ще се събуди едва когато разрухата обхване страната.
Хората ме питат къде е съпругът ми, питат ме на какво мнение е той. Казвам мрачно, че е отвъд морето, че изпълнява дълга си към своя крал в Кале. Не съобщавам мнението му, което не ми е известно, нито своето собствено — което е, че светът е обезумял и че преди всичко това да приключи, в небето ще се явят три слънца. Пиша му и изпращам съобщения по търговските кораби, които прекосяват морето между Англия и Кале, но мисля, че съобщенията не винаги пристигат. В началото на март му пиша кратко: „Отново чакам дете“, но той не отговаря, и тогава разбирам със сигурност, че или не доставят съобщенията ми, или той няма възможност да пише.
Той беше назначен като командир на гарнизона в Кале, под предводителството на херцог Съмърсет. Сега херцог Съмърсет е в Тауър, обвинен в държавна измяна. Как би трябвало да постъпи един предан на короната военачалник? Какво трябва да прави гарнизонът?