Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Едмънд Боуфорт е все още в Тауър; не може да ѝ помогне. Всъщност и тя не може да го защити, нейната закрила не означава нищо, кой може да се съмнява, че той ще бъде съден и обезглавен? Лордовете, които са я приемали като кралица, не смеят да си я представят като регент. Макар че собствените им съпруги могат да управляват земите им в тяхно отсъствие, те не получават титли и не могат да извличат печалби за себе си. Не им се нрави мисълта за жени на власт, жени предводителки. Способностите на жените не се признават; всъщност те дори се прикриват. Мъдрите жени, когато имат власт над голям имот, си дават вид, че всичко, което правят, е да управляват домакинството; пишат за съвет на съпруга си, когато той отсъства, и му предават обратно ключовете при завръщането му. Грешката на кралицата е, че предяви претенции за властта и титлата. Лордовете не могат да понесат мисълта за власт в ръцете на жена, непоносимо им е дори да помислят, че една жена може да управлява. Сякаш искат да я върнат в родилната стая. Сякаш, заспивайки, нейният съпруг кралят, я е освободил, оставил я е свободна да ръководи кралството, а дългът на всички останали велики мъже е да му я върнат. Ако можеха да я приспят като него, мисля, че биха го сторили.
Кралицата е затворена в усамотение в Уиндзор. Ричард е като хванат в капан в Кале. Аз живея като нейна придворна дама, като самотна съпруга; но всъщност всички чакаме. Всеки ден Маргарет отива да види краля, и всеки ден той нито я вижда, нито я чува. Тя нарежда на лекарите да бъдат внимателни с него, но понякога собственият ѝ гняв избухва и тя влиза и му се нахвърля, сипейки ругатни в глухите му уши.
Живея с кралицата и копнея за Ричард, и през цялото време си давам сметка, че по улиците на Лондон се надига опасност, че опасност е надвиснала и над земите в провинцията, давам си сметка за слуховете, че северът се е надигнал срещу Йоркския херцог, или в защита на местни амбиции — кой може да бъде сигурен за нещо в тези размирни погранични земи? Кралицата крои заговор, сигурна съм в това. Един ден ме пита дали пиша на Ричард, а аз ѝ казвам, че пиша често и изпращам писмата си по търговците на вълна, които носят стоката си в Кале. Тя пита дали корабите се връщат празни, ако превозват хора, колко могат да бъдат стоварени на суша, дали могат да отплават натоварени нагоре по реката до Тауър.
— Мислите си, че могат да дойдат от Кале и да измъкнат херцог Съмърсет от Тауър — казвам без заобикалки. — Това би означавало да поискате от моя съпруг да поведе нашествие срещу регента, лорд-протектора на Англия.
— Но в защита на краля — казва тя. — Как би могъл някой да нарече това държавна измяна?
— Не знам — казвам нещастно. — Вече не зная какво е държавна измяна.
Планът пропада, защото получаваме новини за бунт в Кале. На войниците не е платено, те заключват предводителите си в казармите, правят набези в града, заграбват стоките и ги продават, и задържат парите вместо надници. Има съобщения за плячкосване и размирици. Кралицата ме намира в двора на конюшнята на замъка Уиндзор, докато нареждам да оседлаят конете ми и викам стража, която да ме придружи до Лондон.
— Трябва да разбера какво става — казвам ѝ. — Той може да е в ужасна опасност, трябва да знам.
— Няма да бъде в опасност — уверява ме тя. — Войниците му го обичат. Може да са го заключили в жилището му, за да могат да оплячкосат складовете за вълна, но няма да му сторят зло. Знаеш колко обичан е — и той, и лорд Уелс. Войниците ще го освободят, след като отмъкнат надниците си и пресушат всичкото пиене в града.
Водят ми коня, аз се качвам на стъпалото, а оттам — на седлото, тромава заради големия си корем.
— Съжалявам, ваша светлост, но трябва сама да се убедя в това. Ще се върна при вас веднага щом се уверя, че той е в безопасност.
Тя вдига ръка и казва:
— Да, непременно се върни. Тук е толкова самотно. Иска ми се да можех да проспивам дните като съпруга си. Иска ми се и аз да можех да затворя очи и да спя вечно.
Почти нямам представа къде в Лондон да отида, за да науча някакви новини. Къщата ми е затворена и заключена, там няма никой, освен няколко души, които я пазят, парламентът не заседава, Йоркският херцог не е мой приятел. Накрая отивам при съпругата на лорд Уелс, който командва в Кале заедно с Ричард. Слугата, който ме придружава, съобщава за пристигането ми, и аз влизам в дневната ѝ стая на горния етаж.