Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Задействащият механизъм е вграден в тавана на коридора — рече той. — Твърде е високо за нас, дори и да подскачаме. Но ако имахме метла или меч или… какъвто и да било предмет с дръжка… Той е работил на две места, точно в ъглите на стената. Може би трябва да натиснеш и двете. Или пък едното я отваря, а другото я затваря.

— Да излезем и да проверим — предложи тя.

Риг посегна към лоста.

— Чакай! — спря го тя. — Ами ако навън има някого?

— Аз щях да знам — успокои я Риг. — Никого няма.

— Когато излезем, вече няма да можем да разговаряме.

— Да, но и утре е ден. А и вдругиден.

— Риг! — възкликна тя и отново го прегърна. — Ти знаеш ли, че докато те чаках, се подмладих?

— Подмлади се?

— Когато се забързам, останалият свят прелита покрай мен. Когато се забързам много, цели дни преминават за мен сякаш за минути. През повечето време не се забързвам толкова, но…

— Как разбираш колко време е минало за теб? — прекъсна я Риг. — Как измерваш времето, когато се забързаш?

— Да кажем, че… методът е доста точен. Знам колко дни са изминали в нормалния свят и мога да… Аз измервам времето си по месеци. Разбираш ли ме? Знам кога за мен е изминал един месец. Откакто станах отшелница, за мен са минали само два месеца. Всички останали са остарели с година, с повече от година. Но за мен са само два месеца. С това темпо ще живея вечно… само че няма да имам живот.

Заплака. Не като дете, с разкривено лице и хленчове, а като жена — безмълвно, само раменете й трепереха, докато той я прегръщаше.

— Парам, ще те измъкнем оттук.

— Да се измъкна от тази къща не е достатъчно. В града ще ни издирят — в библиотеката, където и да отидем.

— Умбо и Самуна ще дойдат. Ще намерим начин. Ще си възвърнеш живота. И двамата ще си го възвърнем.

— Ти си моето малко братче! — възкликна тя. — Аз трябва да давам обещания на теб!

— Знам — отвърна Риг. — Когато се махнем оттук, ще можеш да ми разказваш приказки за лека нощ. Но сега трябва да тръгваме, докато все още имаме време да разберем как да затворим вратата от другата страна.

В края на краищата не потърсиха метла или нещо друго. Риг събра ръце в шепи и я вдигна нагоре. Парам стъпи на рамото му, подпря се на стената и успя да стигне до ъгъла. Естествено, първо натисна не което трябва място. Нищо не се случи и Риг вече бе готов да се отчая, но тя предположи, че сигурно натиска мястото, откъдето се отваря. И разбира се, когато натисна силно в другия ъгъл — а той много добре разбра колко силно, защото краката й притиснаха рамото му — стената безшумно се плъзна обратно. По нищо не личеше, че не е съвсем като другите стени.