Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Рук се усмихна мрачно.
— Повярвайте ми, графиньо. Мисля, че мога да направя правилни предположения от вашите въпроси.
— Тогава вече трябва да знаете какво правя тук.
— Подозирам — каза Рук, докосна яката си с пръсти и потръпна. — Не знам. Има значителна разлика.
Амара дълго изучаваше жената, преди да поклати глава.
— Как да разбера, че не ме лъжете?
Рук обмисли сериозно въпроса, преди да отговори.
— Графиньо, Първият лорд дойде лично при мен в крепостта, където живеехме с дъщеря ми. Това беше на седемдесет и четири мили южно оттук.
Амара трябваше да потисне потръпването си. Миналото време определено беше подходящо, ако холтът, който бяха видели по-рано същия ден, беше някаква индикация. Районът на юг от Церес със сигурност вече беше превзет от ворда.
— Той ми каза какво се случва. Каза ми, че ако му помогна в тази мисия, ще се погрижи дъщеря ми да бъде отведена на сигурно място в Алера, където аз избера. И че ако оцелея от мисията, мога да се присъединя към нея.
Амара не успя да потисне проклятието, което се изплъзна от устните й.
Гай изобщо не беше дал избор на Рук: направи каквото искам или умри заедно с дъщеря си от наближаващата заплаха.
— Рук, не разбирам защо ти…
Рук вдигна ръка за мълчание. После просто каза:
— Изпратих я в Калдерон.
За момент Амара не знаеше какво да каже.
— Защо Калдерон? — попита тя накрая.
Рук сви рамене и се усмихна уморено.
— Исках тя да бъде възможно най-далеч от ворда. С най-способните, предупредени и подготвени хора, които познавам. Знам, че граф Бърнард от години се опитва да предупреди хората за ворда. Предположих, че той е започнал да подготвя собствения си дом, за да им се противопостави. Ако ви предам, графиньо, няма да има кой да защити дъщеря ми. Предпочитам да умра, крещейки и с бликаща от носа и ушите ми кръв, отколкото да позволя това да се случи.
Амара наведе глава. Това беше доста точно описание на смъртта, която очакваше онези, които твърде дълго или твърде упорито са се противопоставяли на яката на подчинение, или ако някой друг, а не който я е поставил, се опита да я свали. Заключващият механизъм на яките беше изключително сложен, но Амара не се съмняваше, че Рук може да го заобиколи винаги, когато реши, стига да има подходящи инструменти.
Разбира се, това би я убило.
Рук се противопостави на Върховни лордове и лейди и на самия Първи лорд в опит да защити своето дете, когато беше държана като заложник от Върховен лорд Калар. Амара изобщо не се съмняваше, че жената няма да се поколебае да пожертва живота си, ако сметне, че с това може да защити Маша.
— Добре — каза Амара. — Какво можеш да ми кажеш?
— Не много — отговори Рук. Тя разочаровано посочи яката. — Заповеди. Но мога да покажа.
Амара кимна.
Рук се обърна обратно към тунела и й махна.
— Последвайте ме.
Полагайки максимални усилия да остане скрита, Амара приклекна на почернелия покрив до Рук с изглед към бившия градски пазар за роби, където вордът се занимаваше с „набиране“.
Беше виждала по-весели кланици.
В двора се виждаха няколко десетки ворда — ниски, подобни на гарими версии. Свити на кълбо, те търпеливо чакаха около всеки вход и изход, само лъскавите им черни екзоскелети проблясваха, и Амара подозираше, че ще вижда подобни стражи на всяко кръстовище и на всяка порта в пределите на града.
Освен с ворди, пазарът на роби беше изпълнен и с няколкостотин алеранци. Повечето от тях бяха затворени в различни видове клетки, специално пригодени за задържането на особено талантливи призователи. Призователите на огън ги държаха под постоянна струя вода, изливаща се от тръби, разположени над тях. Земните призователи бяха в клетки, издигнати на няколко фута над земята. Въздушните призователи, както Амара добре знаеше, би трябвало да са напъхани в кутии, облицовани с твърд камък, в които въздухът влиза само през няколко дупки с диаметър колкото палец. Обикновените метални клетки бяха достатъчни за призователите на дърво, въпреки че бяха поставени в противоположната страна на двора — далеч от тежките дървени греди, които задържаха призователите на метал.
Най-интересни бяха клетките, които трябваше да използват няколко нива на защита, за да обуздаят затворниците в тях — несъмнено пленени граждани. Една такава метална клетка привлече вниманието на Амара — беше окачена високо над земята, като едновременно с това я пръскаха с вода и течна черна кал. В клетката имаше няколко мокри, изпръскани с кал фигури — само две от тях бяха мъже в брони, пленени по време на битка. Останалите четири бяха на жени, вероятно заловени, когато вордът е стигнал до домовете им на юг. Всички те, както и повечето затворници, които Амара успя да види, лежаха отпуснати и апатични — явно резултат от наркотичния ефект на афродина.