Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Амара видя как двама пазачи със сребърни яки изваждат дезориентиран от наркотиците затворник, младеж в изкривена броня, от една от каменните клетки за призователи на въздух. Те го завлякоха през двора и го качиха на платформата, където по принцип се провеждаха търговете. Грубо го хвърлиха на дъските, въпреки че младежът беше почти момче и едва можеше да стои изправен, камо ли да оказва съпротива.
Веднага две изключително привлекателни млади жени, облечени с по малко парче плат и блестящи сребърни яки, приближиха към него на подиума. Едната от тях мълчаливо развърза възела на огърлицата или амулета, който младежът носеше на врата си, след което я отнесе, предизвиквайки първото протестно движение от него, което Амара видя.
Второто момиче коленичи и погали за миг лицето и косата му, преди да приближи бутилка с тънко гърло до устните му. По устните на момичето Амара видя, че го убеждава да пие. Младежът го направи, погледът му все още беше вцепенен, и миг по-късно се свлече още по-изтощен от новата доза наркотик.
И тогава Калар Бренсис младши се качи по стъпалата и пъргаво приближи към него.
Амара потръпна, докато се взираше в сина на Върховен лорд Калар, младежа, когото за последно бе видяла да плаче и да тича за живота си по склоновете на една забравена от фуриите планина до бившия му дом, препъвайки се в труповете на стотици елитни войници, загинали малко преди това. Бренсис беше облечен във фина снежнобяла коприна без нито едно петънце кръв или мръсотия. Дългата му тъмна коса се извиваше красиво, сякаш току-що беше оформена с горещи щипки и гребен. Пръстите му бяха обсипани с пръстени, а вериги лежаха в редици на гърдите му.
Но те не можеха да скрият сребърната яка около врата му.
Смаяна и погнусена, Амара направи жест, казвайки на Сирус да донесе думите от подиума до ушите й.
— Господарю — каза едно от оскъдно облечените момичета. Говореше неясно заради виното или афродина или и двете заедно. — Готов е, господарю.
— И сам виждам — раздразнено отвърна той.
Той пристъпи до един отворен сандък на подиума, извади шепа робски яки и небрежно ги разтръска, докато в ръката му остана само една. После седна пред замаяния войник, затегна яката около врата му, извади нож и поряза палеца си. Злобно тикна окървавения пръст в ключалката на яката, предизвиквайки болезнено хриптене в младия мъж.
Амара потръпна.
Видя как яката започна да работи. Теоретично тя беше запозната с действието на това устройство. То използваше многобройни магически дисциплини, за да залее сетивата на целта с екзалтирана еуфория първоначално, докато ги успокои напълно. Не че яката се нуждаеше от много помощ в случая с този зашеметен и упоен млад войник. Но дори и така се виждаше как тялото му се изви, а очите му се завъртяха и след това запърхаха под затворените клепачи.
Амара знаеше, че това ще продължи известно време. Толкова дълго, че когато усещането престане, това ще се възприема почти като болка. А когато настъпи бруталната агония, която яката можеше да причини по волята на собственика, тя щеше да се усеща много по-лошо.
— Това е истината, войнико — каза Бренсис и избърса окървавения си пръст в туниката на младежа. — Сега ти служиш на вордската кралица или на нейния най-висш представител. Това означава, че в момента ти служиш на мен и на всеки, на когото те поверя. Ако предприемеш каквито и да било действия срещу интересите на този, на когото служиш, ще страдаш. Служи и се подчинявай — и ще бъдеш възнаграден.
Като демонстрация Бренсис лениво бутна едно от полуголите момичета към войника. Тя издаде мъркащ звук и притисна уста към гърлото му, като едновременно с това плъзна едното си бедро по неговото.
— Слушай я — презрително изплю Бренсис. — Всичко, което казва, е истина.
Момичето притисна уста до ухото на момчето и започна да шепне. Амара не можеше да различи много от това, което казваше, освен думите „служи“ и „подчинявай се“. Но не беше трудно да се досети — момичето акцентираше върху това, което Бренсис вече беше казал на войника, укрепвайки командите, докато съзнанието му беше деформирано от яката и наркотиците.