Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Когато корабът излита, вече са платени всички сметки. Съжаленията са неуместни.
Когато за пръв път станах военен инструктор, бях твърде неопитен за тази работа — може би някои от момчетата са загинали заради нещата, на които ги учех. Войната е твърде сериозно нещо, за да бъде преподавано от неопитни.
Компетентната и уверена в себе си личност не е способна на ревност. Ревността винаги е симптом за невротична неувереност.
Парите са най-искреният начин за ласкателство.
Жените обичат да бъдат ласкани.
Мъжете също.
Живееш и се учиш. Или не живееш дълго.
Жените не са стигали до нищо добро навсякъде, където са настоявали за абсолютно равенство с мъжете. Причината за това е, че жените имат по-големи възможности и способности от мъжете. Правилната тактика е да настояват за всички възможни привилегии. Жените не трябва да се стремят към равенство. За тях то е поражение.
Мирът е продължаване на войната с политически методи. Покоряването на нови жизнени пространства е по-приятно и по-безопасно.
Това, което е магия за едни, за други е достижение на техническата мисъл. „Свръхестествено“ е празна дума.
Фразата „ние (аз, ти) просто трябва…“ означава, че съответното нещо не бива да се прави. Изразът: „това е очевидно за всеки“ предупреждава за възможни трудности. Ако чуеш „разбира се“, по-добре бъди предпазлив. Тези дребни клишета и други подобни на тях, когато бъдат разгадани правилно, позволяват на човек да се ориентира добре в ситуацията.
Не усложнявай живота на децата си, правейки го по-лесен.
Разтривай й краката редовно.
Ако случайно принадлежиш към нещастното малцинство със способности за съзидателен труд, никога не насилвай идеите си; по този начин можеш само да ги изпортиш. Бъди търпелив и когато му дойде времето, идеята сама ще се роди. Учи се да чакаш.
Никога не досаждай на младите с разпити за личния им живот — особено сексуалния. Когато израстват, те са страшно нервни и се възпротивяват на всяко нахлуване в личното им пространство. О, разбира се, ще направят много грешки, но това си е тяхна работа, не твоя. (Ти си успял да направиш своите собствени грешки, нали?)
Не бива да се подценява силата на човешката глупост.
Вариации на тема XI
Разказ за осиновената дъщеря
Когато небето потъмнее, застани до мен на древната планета на хората и се обърни на север, прекарай поглед по дължината на Голямата мечка и се спри малко по-нататък, вляво… Е, какво, виждаш ли? Усещаш ли? Няма нищо, освен студ и мрак? Опитай отново, затвори очи, вгледай се пак, вече с вътрешния си поглед, вслушай се в крясъците на дивите патици, които отекват в безкрайното пространство…
Ето го сиянието! Задръж видението и насочи кораба си нататък, през изкривеното пространство. Леко, леко, внимавай да не подминеш целта. Девствена планета. Нови начала…
Удроу Смит, човек с много лица и имена, преживял какво ли не, кацна с отряда си на Нови начала — планета, чиста и ведра като утро. „Пристигнахме“ — уведоми той спътниците си. Безброй мили девствена прерия, безкрайни гори, недокоснати от брадва, криволичещи реки, високи планини — навред богатства и навсякъде дебнеща опасност. Тук ще живееш, тук ще умреш; единственият грях е да престанеш да се бориш. Хващай лопатата, изкопай основите, вземи брадвата, построй си колиба; догодина ще стане по-голяма, догодина ще я укрепиш, догодина браздата ще е по-дълга.
Учи се да отглеждаш растения, учи се да ги ядеш. Тук не можеш да купиш нищо, учи се да правиш всичко със собствените си ръце! Как можеш да научиш нещо, без да си го пробвал? Сбъркаш ли — опитвай пак и пак…
Ърнест Гибънс, същият този Удроу Смит, известен и под името Лазарус Лонг и така нататък, президент на Търговската банка на Нови начала, излезе от столовата „Уолдорф“. Застана на верандата и зачопли с клечка зъбите си, докато делово оглеждаше улицата. Към половин дузина оседлани мулета и един галопер с намордник бяха вързани на коневръза до нозете му. Вдясно, под навеса на търговска къща „Търкулнат долар“, собственост на Е. Гибънс, се разтоварваха керван мулета. В прахта насред улицата се търкаляше куче, грижливо заобикаляно от многобройните ездачи. Вляво, на отсрещната страна на улицата орляк от десетина деца шумно играеха в двора на началното училище на мисис Мейбъри.