![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Без да се помръдне от мястото си, той успя да изброи трийсет и седем души. Какви големи промени за осемнайсет години! „Търкулнат долар“ вече не беше единственото селище и дори не бе най-голямото. Нови Питсбърг бе далеч по-голям (и по-мръсен), Сепарация и Единство също можеха да се смятат за градове. И всичко това само след два заселнически курса и след като колонията насмалко не загина от глад през първата зима.
Той не обичаше да си спомня за тази зима. Онова семейство… канибализмът така и не беше доказан… но все пак бе добре, че те вече не бяха между живите.
Но всичко това бе минало. Слабите измряха, лошите починаха или бяха убити; както винаги оцеляха силните, умните и благородните. Нови начала бе планета, с която можеше да се гордее, и щеше да става все по-хубава и по-хубава с годините.
Обаче двайсет години на едно и също място е предостатъчно, време му бе пак да потегля на път. В много отношения беше далеч по-забавно, когато те с Анди — успокой, Господи, кротката му и невинна душа — заедно се шляеха от звезда на звезда, прокарваха нови пътища и никога не се спираха на едно място по-дълго, отколкото бе необходимо, за да преценят перспективите. Зачуди се дали синът му Закър ще се върне навреме заедно с третата партида заселници.
Повдигна шотландската поличка и се почеса над дясното коляно; по-точно провери дали бластерът е на мястото си. Затегна колана си, за да се докосне до игления пистолет; почеса се по тила и се убеди, че втората кама е там, където трябва да бъде. Вече бе готов да се присъедини към обществото, но се подвоуми дали да се върне на бюрото си в банката, или ще е по-добре да отиде право в търговската къща, за да провери доставките. Нито едното, нито другото го блазнеше.
Едно от вързаните мулета му кимна. Гибънс погледна добичето и рече:
— Здрасти, Бак. Как си, момче? Къде ти е шефът?
Бак сви устни и шумно изпръхтя:
— Панк!
„Ясно — помисли си Гибънс, — щом Клайд Лиймър е вързал мулето си тук, а не пред банката, значи е решил да мине през страничния вход, за да поиска поредния заем. Е, да видим как ще ме намери.“
Нямаше смисъл да ходи в търговската къща — не само защото Клайд щеше да се отбие и в нея; Гибънс просто не искаше да нервира Рик, като се появи там, преди оня да успее да свие обичайния си дял. Трудно се намира добър склададжия, а Рик винаги е бил честен — ограничаваше се в рамките на петте процента, нито повече, нито по-малко.
Гибънс се порови в джоба на якето си, намери бонбона, сложи го върху дланта си и го подаде на Бак. Мулето внимателно взе лакомството и кимна в знак на благодарност. Гибънс си помисли, че след изобретяването на Двигателя на Либи тези мулета-мутанти бяха оказали огромна помощ на колонизацията на различни планети. Те понасяха леко междузвездните пътувания, потопени в студен сън, докато, ако си поръчваш свине, обикновено получаваш половината стадо във вид на свинско. Освен това мулетата умееха да се защитават; обикновено мулето можеше да умъртви с къчове див галопер.
— Доскоро, Бак — каза Гибънс. — Ще ида да се поразходя. Разходка. Кажи го на шефа си.
— Шкорро! — отвърна мулето. — Шао!
Гибънс зави наляво и излезе от града, като междувременно размишляваше каква сума може да даде на Клайд Лиймър срещу Бак за залог. Добродушното и умно жребче беше ценно, а Клайд нямаше вече какво друго да заложи. Гибънс не се съмняваше, че след като заложи Бак, Клайд ще успее да се изправи отново на крака — но само до момента, в който заемът трябва да се върне. Обаче място за жалост нямаше. Човек, който не е способен да се изхрани на Нови начала, не струва нищо, няма смисъл да му се помага.
Да, нямаше полза да дава на Клайд на заем дори един долар! По-добре просто да му предложи да купи мулето му за цена, десет процента по-висока от реалната. Не се полага на един мързелив безделник да притежава толкова работливо добиче. Гибънс нямаше нужда от ездитно муле… но не беше зле да отделя по час на ден за езда. На бюрото в банката телесата ти започват да се отпускат.
Дали пък да не се ожени пак и да подари Бак на булката като сватбен подарък? Интересна идея, но малкото Хауардовци на планетата вече се бяха изпоженили и още нямаха дъщери на подходяща възраст — всички чакаха планетата да се засели дотолкова, че Семействата да могат да си направят клиника тук. Така е по-безопасно. Когато веднъж си се опарил, винаги след това внимаваш. Гибънс избягваше Хауардовците; по принцип всички те се избягваха един-друг в присъствието на ефимерни. А не би било зле да се ожени пак. Например в семейство Меджи — всъщност Барстоу — растат две или три девойки. Дали да не се отбие там някой път?