Достатъчно време за любов [bg]

— Вече си го доставил. Слизай!

— Какво? А как ще стигна до банката? И как ще се прибера у нас?

— Пеша.

— Какво? А, без такива номера. Ще получите мулето, когато получа парите. В банката.

— Лиймър, платих ти повече, защото мулето ми трябва сега, но виждам, че не сме се разбрали. Добре, дай ми чека и си вземи разписката.

Лиймър трепна.

— О, не, недейте! Сделката е сключена.

— Тогава моментално слизай от мулето ми! — Гибънс многозначително сложи длан върху дръжката на ножа, без който мъжете не излизаха от домовете си. — И тичай в града, за да успееш, преди Хилда да затвори. Размърдай се! — Очите му, студени и невъзмутими, гледаха право в Лиймър.

— Не разбирате ли от шега? — измърмори Лиймър, слизайки от мулето. И хукна към града.

— Ей, Клайд!

Лиймър се спря.

— Какво искате пък сега?

— Ако видиш, че насам идва доброволният пожарникарски отряд, кажи им, че са закъснели: къщата на Харпърови изгоря. Но нека Маккарти да изпрати там двама-трима души да огледат пожара.

— Добре!

— А какво си преподавал, Клайд?

— Аз ли? Творческо писане. Нали ви казах, че съм с добро образование.

— Така е, каза ми. Побързай, докато Хилда не е затворила. Тръгва си по-рано, за да вземе децата си от училището на мисис Мейбъри.

Без да обръща повече внимание на Лиймър, Гибънс вдигна момиченцето и каза:

— Кротко, Бак. Мирувай, старче! — И внимателно сложи детето да седне на врата на мулето. — Дръж се за гривата! — После пъхна крака си в лявото стреме, качи се на седлото зад момиченцето и го придърпа по-близо до себе си. — Е, а сега се дръж за ей това нещо с двете ръце, скъпа. Удобно ли ти е?