Достатъчно време за любов [bg]

— Добре де… тринайсет хиляди.

— Вече ти казах моята цена, Клайд. Често си имал вземане-даване с мен и знаеш, че като кажа нещо — край, няма смисъл да се пазариш. Но ако добавиш седлото, юздите и ми отговориш на един въпрос, ще те утеша с още пет стотачки.

— Какъв въпрос?

— Защо ти трябваше да емигрираш?

Лиймър, изглежда, се учуди, после тъжно се усмихна.

— Защото откачих, ако искате да научите истината.

— Всички сме такива донякъде. Това не е отговор, Клайд.

— Какво пък… Баща ми беше банкер и също толкова печен като вас. Всичко си ми беше наред: уважаваха ме, преподавах в колеж. Но не ми плащаха много добре, а старецът винаги ми се присмиваше, когато останех без пари; пъхаше си носа където не трябва, подиграваше ми се. Накрая така ми писна, че го попитах дали не би искал да даде на двама ни с Ивона нашия дял, като ни плати билетите за Анди Джей? Ние заминаваме, а той се отървава от нас.

За мое учудване той се съгласи. Но аз не се отказах. Смятах, че човек с моето добро образование може да стане преуспяващ навсякъде… Нали не заминавахме за някоя дива планета, все пак дойдохме с втората вълна — може би си спомняте?

Но не се озовахме там, закъдето се бяхме запътили, а в най-затънтено място и ми се наложи да се занимавам с неподобаващи за един джентълмен неща. Но само изчакайте, господине, децата растат и ще имат нужда от по-сериозно образование от онези елементарни неща, които преподава мисис Мейбъри в така нареченото си училище. И тогава ще имате нужда от мен — и вие тепърва ще разговаряте учтиво с господин професора, така ще ми викате тогава. Ще видите!

— Пожелавам ти късмет. Та приемаш ли предложението ми? Дванайсет хиляди и петстотин, заедно със седлото и юздите.

— Уф… нали казах „да“, не беше ли така?

— Нищо не си казал.

— Добре, съгласен съм.

Сериозното момиченце спокойно слушаше разговора.

— Ще можеш ли да постоиш за момент права, скъпа? — попита Гибънс.

— Да.

Той я остави на земята, момиченцето се разтрепери и се вкопчи в шотландската му пола. Гибънс бръкна в кожената си чанта, а после използва широката задница на Бак за маса и попълни чека и акта за продажба, след което връчи документите на Лиймър.

— Занеси това на Хилда, тя е в банката. А акта за продажбата го подпиши и ми го дай.

Лиймър мълчаливо се подписа, погледна чека, сложи го в джоба си и върна на Гибънс акта за продажбата.

— Е, благодаря на банкера скръндза. Къде да доставя мулето?