Правилата на лова [bg]

Тъй като студеният душ, изглежда, не постигаше желания ефект, а и той не виждаше защо трябваше да доставя удоволствие на братята Намака, като умреше от хипотермия, Фицдуейн развъртя кранчето за топлата вода. Тъкмо възнамеряваше да се отпусне във ваната и да не мисли за нищо, когато телефонът иззвъня. Явно, че този път звънът не беше само плод на въображението му. Загърна се с хавлията, която обаче остана доста издута около слабините му.

— Заспал съм — каза Фицдуейн в слушалката — и в буквален, и в преносен смисъл. Земята е кръгла, а Япония е много далече от мястото, от което се обаждате, и тук вече минава полунощ. Никой възпитан човек не звъни толкова късно.

— Е, това беше много мило — каза отсреща Килмара. — Така поне съм наясно какво мислиш за мен. Слушай внимателно, приятелю мой, защото през последните дни Токио се превърна в световно средище, а ефирът се задръсти от кодирани съобщения след твоето посещение при Бърджин. Някой иска да се свърже с теб, за да се увери, че няма да се замесиш в нещо, което не би трябвало да научаваш. „В ход са операции, които не желаем да бъдат проваляни — казва той. И още: — Не желаем да загубим приятелите си.“

— Кой е този „някой“?

— Наш приятел, непоносимият Пол Шванберг — отвърна Килмара. — Ако не си зает, утре, след като закусиш, тръгни към „Ню Отани“ и попитай за него на рецепцията. Има офиси там. На организация, наречена „Японска федерация за световни проучвания“ (ЯФСП). Поне звучи по-добре от „Акме Импорт Експорт“. Между другото всеки знае кой стои зад тях. Цялата работа е в това, че е по-интересно да се действа под прикритие, а не от посолството, макар че нерядко действат чрез него. Развили са собственическо чувство, когато става въпрос за Япония. Какво от това, че началото на тези топли взаимоотношения е било поставено с пускането на една-две атомни бомби над тази страна.