![Кестеновия човек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/1/kestenoviya-chovek-bg-download.jpg)
Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
Щраквайки върху съответния файл, той вижда кестеновите фигури на екрана — и веднага забравя за прекия си шеф. На големия монитор мълчаливите фигури правят още по-потискащо впечатление, но той все още няма представа колко важно е откритието му. Линус Бекер е предпочел тази снимка сред всички останали и я е сметнал за изключително ценна… Това беше единственият извод, който Марк можеше да направи въз основа на факта, че Бекер е гледал снимката на убития полицай тридесет и седем пъти, въпреки че обикновено е предпочитал снимки с убити жени. Но защо Линус е оценил толкова високо тази конкретна снимка? Когато бяха разкрили хакерската му атака в архивите на отдела по криминалистика, до тогава медиите не бяха съобщили нищо за убиеца, който бе отнел живота на жените и бе оставил кестенови фигурки на местопрестъплението. Извергът, прочул се в последните седмици с деянията си дотогава е бил неизвестен, и не разбираше защо Бекер ще се интересува от армията от домашно приготвени кестенови фигурки. Беше непонятно какво е привлякло вниманието на Линус към тях. А Хес не се съмнява, че се е интересувал от кестеновите фигурки.
В началото му минава през ум, че Бекер се е заинтересувал от тази снимка, след като е прочел документите от престъплението през 1989 г. в Моен. Полицейският доклад вероятно би могъл да изясни защо той се е връщал към фотографията отново и отново. Например, могъл е да разпознае някоя от жертвите или местопрестъплението, или нещо друго, което го е подтиквало да проучи толкова стриктно снимката с убития полицай. Но в края на краищата във файла, откраднат от Бекер, има само снимки, няма обяснителни документи. Нито по случая в Моен, нито по друг. Архивът на местопрестъплението съдържа само фотографски материали от тези места и нищо друго. Документите за разследване се съхраняват в други дигитални архиви и, доколкото Хес си спомня, в случая с Линус Бекер е доказано, че той е успял да проникне само в архива със снимки от сцените на престъпления, които уж са му предизвиквали сексуална възбуда.
Всичко е точно, но тези разсъждения не показват на Хес изход от безизходицата. Той отново усети симптомите на махмурлука и вече съжаляваше, че като луд беше удрял с юмруци по пилотската кабина и принуди немскоговорящия пилот да му позволи да слезе от самолета, вече готов да излети към Букурещ точно по график. Хес поглежда монитора, показващ полетите, които може да използва, за да напусне Дания, но вижда само лицето на Линус Бекер и чува саркастичния му смях. Решава отново да прегледа снимките. Започва от самото начало и отново разглежда цялата тази страховита колекция от снимки със сцените на брутални убийства. Една картина замества друга и всяка следваща надминава предходната по степента на жестокост на извършителя и страданията на жертвите му. И въпреки това никоя от тях не дава отговор на въпроса, какво толкова интересно е намерил Линус Бекер на тези снимки. На Хес му се струва, че само човек с болно въображение може да отговори. Нещо, което само извратеняк като Линус Бекер можеше да забележи. И изведнъж на Хес му светва. Той се досеща, какво е привлякло Бекер, когато е видял снимката. Защото тя е най-лошото, което може да си представи. И в същото време е напълно неразбираемо какво точно е вдъхновило Линус Бекер до такава степен.
Хес се връща към началото, прескачайки снимките, които вече добре познаваше, и игнорирайки труповете този път. Сега той се интересува от всичко останало: това, което е на преден план и фон, предмети, всичко, което на пръв поглед изглежда незначително. И вече на деветата снимка той намира това, което търси. Това е снимка от мястото на друго престъпление с надпис: „Рисков, 22 септември 2001 г. “. Изглежда, че не е много по-различна от другите. Тялото на блондинка на около тридесет и пет лежи на пода на стая, която прилича на хол в частна къща или апартамент. Жената е облечена в тъмнокафява пола, разкъсана риза и обувки на висок ток, единият, от които е счупен. На заден план се забелязват играчки и кът за игра, а от лявата страна има сервиран обяд за двама, който никога не се е състоял. Извършителят е действал брутално и в състояние на гняв, а самото убийство по всяка вероятност е станало на мястото от дясната страна на снимката, където всичко е обърнато с главата надолу и е покрито с кръв. Но очите на Хес са привлечени от детската кошара. Защото на едно от перилата до дрънкалката виси малък, сякаш плах, кестенов човек.