Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Гавира дръпна от цигарата си и бавно издиша дима. Отново погледна към Кварт.
— Мисля, че двете неща са свързани — каза той.
Макарена стисна юмруци, сякаш щеше да удари масата. Или съпруга си.
— Знаеш, че не са — каза тя.
— Грешиш. Нищо не знам. — Гавира се усмихна самодоволно и жестоко. — Ти си специалистката по черквите и свещениците. — Той посочи към Кварт. — Виждам, че никъде не ходиш без изповедника си.
— Върви по дяволите!
Мачука вдигна успокояващо ръка. Кварт забеляза, че старият банкер не сваляше очи от Гавира.
— Истината, Панчо — каза Мачука. — Искам да знам истината Гавира допуши цигарата си и я хвърли на земята, после погледна шефа си в очите.
— Дон Октавио, кълна се, че не знам нищо за мъртвеца в църквата, освен че беше журналист и подлец. Не знам къде, по дяволите, е свещеникът. Знам само онова, което секретарката ми току-що ми съобщи по телефона: в църквата има труп, отец Феро е заподозрян и полицията го търси.
Макарена настоя.
— Ти се бъркаше в делата на църквата, през цялото време правеше машинации. Не вярвам, че не знаеш нищо.
— Да, но не знам — каза студено Гавира. — Не отричам, че накарах някого да огледа нещата. — Той се обърна към Мачука умолително. — Казвам истината, дон Октавио. Наистина обмислях дали да не използвам тактиката на силата, за да променя мнението на енорийския свещеник. Мислех го, но толкова. Сега излиза, че отец Феро е в беда, а привилегиите на църквата са застрашени. — Усмивката на Акулата се разшири.
— Какво мога да кажа? Съжалявам за свещеника, но за себе си съм изключително доволен. За себе си и за „Картухано“. Никой няма да плаче за тази църква.
Макарена избухна.
— Аз ще плача — каза тя.
Приближи се цветарка и предложи жасмин за дамата. Гавира й каза да изчезва. После погледна жена си право в очите.
— Това е единственото, за което съжалявам в тази история — каза той. — Твоите сълзи. — За момент гласът му прозвуча почти нежно. — Все още не разбирам какво стана между теб и мен. — Той студено погледна към Кварт. — Нито какво стана след това.
Макарена поклати глава.
— Твърде късно е да говорим за нас. Отец Кварт и аз дойдохме да питаме за дон Приамо.
Черните очи на Гавира проблеснаха.
— Започва да ми писва да попадам все на отец Кварт.
— Чувствата ни са взаимни — каза Кварт, като едва успя да запази професионалното си самообладание. — Така става когато човек се забърква с църкви.
За момент изглеждаше, че банкерът ще го удари, но после се усмихна хитро и опасно. Моментът отмина. Гавира каза на Макарена.
— Уверявам те, че нямам нищо общо с това.
— Не. — Тя се приведе напред, подпряна с лакти на масата, мрачна. — Познавам те, Панчо. Знам, че лъжеш. Дори когато си искрен, пак лъжеш. Има неща, които не се връзват, не могат да бъдат обяснени без твоята намеса. Изчезването на дон Приамо точно днес носи твоята марка. В твой стил е.
Гавира се поколеба за секунда.
— Не — каза той.
Октавио Мачука присви очи, наблюдавайки го с любопитство. В този миг Кварт беше сигурен, че Макарена е права.
— Панчо — каза тихо Мачука. Беше едновременно порицание и молба. Но Гавира остана невъзмутим. От улицата се носеше свирене на клаксони.
— Ако имаш нещо общо с това, Панчо… — каза Мачука.
Тогава на Гавира хрумна неприятна мисъл.
— Такива съвпадения не стават — промърмори той. Погледна към Макарена и Кварт. Светофарът светна зелено и с отражението на слънцето върху процесията автомобилни стъкла беше заслепяващо. Гавира примигна и се изчерви, внезапно победен от жегата. — Моля да ме извините — каза той. — Имам делова среща.
После сви юмрук и го вдигна към брадичката си, сякаш щеше да се удари. Когато се изправи, събори чашата си с бира.
XIII
„Хубавицата“
Е, Уотсън — каза Холмс, — може би няма да се държиш
толкова възпитано, ако те лишат едновременно от
съпругата и богатството ти.