Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— Идеята ти не е лоша — отговори замислено Ханура. — Има само един недостатък: — не виждам кой от вас ще изгради тази матрица. Нямате опит да работите с небесни тела.
— Ние не — отговори Гивок, — но новият има. Аниор лесно ще се справи с тази работа.
Ханура се намръщи. Само като чуеше това име, й ставаше лошо. Тогава тя помисли, че страшно го е изиграла с тази слънчева система, но приятелите му теори намериха начин да му помогнат, без да нарушават основния закон за ненамеса в работите на ниските нива. Въпреки това успехът на Аниор я смая. В този Делен имаше много сила и един непознат стремеж. Щеше не само да застраши позицията й като Шеф на тази общност. Беше убедена, че някога ще постигне много повече.
Но изведнъж тя прозря, че идеята на Гивок й даваше възможност да си отмъсти не само на Аниор, но и на второто му Аз. Хитра усмивка се появи на лицето й.
— Има един проблем, който не знаете. Аниор е Делен и е в непрекъсната връзка с второто си Аз. Всички свои мисли и чувства той предава автоматично на него, без да може да влияе на това. А второто му Аз е теорът, който ръководи ангарите, грижещи се за Сатариус.
— Това означава ли — попита Нериф учуден, — че той ще знае всичко, което прави Аниор?
— Да, точно това исках да ви обясня. А това означава, че Аниор в никакъв случай не трябва да разбере нашия замисъл.
Всички се спогледаха посърнали. Толкова бяха харесали идеята на Гивок, че дори не бяха измислили друг вариант. Тогава Ханура се обади пак:
— А няма ли начин да накарате Аниор да изработи матрицата, без да разбере за какво е предназначена?
Гивок се замисли и изведнъж се усмихна:
— Има! Той едва ли се е интересувал някога от параметрите на тази луна. Просто му задаваме тази работа за друга планетна система, като му подготвяме параметрите на Сатариус.
— Предлагам аз да ви задам задачата да фиксирате едната от луните на Икемери — каза Ханура. — И без това тя има нужда от фиксация. Но преди това трябва да подмените всички данни за тази планета и двете й луни с тези на Сатариус в библиотеката. Така Аниор няма да се сети за измамата.
— Имам чувството — засмя се Нериф, — че искаш да направиш номер на Аниор, а не на ангарите.
Ханура го погледна ядосана. Този диабо много почна да си позволява, откакто стана приятел на Аниор.
— Надявам се, че няма да ни издадеш — каза един от групата.
Нериф отговори възмутен:
— Разбира се, че не! Няма да разваля такава хубава шега.
— Значи се уговорихме. И внимавайте с данните! Всичко трябва да е наред, иначе нищо няма да се получи предупреди Ханура.
— Ще се справим с това — хитро се засмя Гивок. — Нямам нищо против да скроим номер не само на ангарите, но и на Аниор.
Всички се засмяха и се разпръснаха. Ханура остана доволна. Щеше да разиграе двамата Делени един срещу друг. Нищо не би могло да й достави по-голямо удоволствие.
Нериф се замисли върху това, което разбра от този разговор за Аниор. Не знаеше, че второто му Аз ръководи ангарите, след като Сатара напусна това ниво. Имаше нещо странно уплетено в техните взаимоотношения.
Аниор се увлече от новата си работа. След като успя да се справи със слънчевата система, отношенията му с Ханура се бяха нормализирали. Като един от главните архитекти, той се занимаваше с любимата си работа. Скоро, откри, че повечето от задачите бяха далеч под нивото му. Новопридобитата сила много му помагаше. Единственото предизвикателство оставаше гората. Работеше непрекъснато върху нея в свободното си време. Не я показваше на никого, дори на Нериф. За щастие, последният беше много зает с подготовката на поредния празник и не го безпокоеше често.
Истински се зарадва, когато получи от Ханура задачата да фиксира едната от луните на Икемери. Искаше да усъвършенства умението си да борави с небесни тела. Не знаеше защо теорите даваха тази задача на диабата, но това бе без значение. Луната щеше да падне върху планетата и той трябваше да я фиксира така, че нищо вече да не е в състояние да я помръдне от орбитата, в която се намираше.
Взе данните за тази малка система от три небесни тела от библиотеката и сега, след два дни работа, завършваше матрицата. Искаше да я приложи веднага, но Ханура го спря, взе матрицата и каза, че сама ще се заеме с това.
До празника оставаха три дни, когато Аниор усети, че нещо става. Всички диаба бяха страшно възбудени. Едва ли това еуфорично настроение се дължеше само на предстоящия празник. Дочу нещо за това, какъв страшен номер били скроили на ангарите. Но нищо конкретно не разбра. Щом попиташе, всички почваха да лъжат или да го избягват. Чувстваше се засегнат от тяхното недоверие. Не издържа и отиде при Нериф, за да разбере какво става.