Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Дъждът го скри, докато се промъкваше към задната част на лагера на белите. Мърсър се препъна в едно от въжетата и падна в калта. Лежа на земята, докато бавно преброи до двайсет, като чакаше да види дали непохватността му е привлякла внимание, но не последва тревога.
Мърсър долепи ухо до найлона на палатката и се заслуша. Беше взел парче бодлива тел, което едва държеше, без да убоде пръстите си. Увери се, че в палатката няма никого, и сряза стената там, където бе прикрепена към пода.
Пропълзя вътре и се опита да види всеки детайл на слабата светлина от съседните палатки. Веднага щом забеляза, че има две легла, той разбра, че се е вмъкнал в друга палатка. Търсеше Джанели, а милиардерът едва ли спеше в една палатка с друг човек. Мърсър се досети, че това трябва да е жилището на двамата южноафриканци, които в момента бяха в мината.
Чу, че Джанели и Джопи Хофмиър разговарят в съседната палатка. Дъждът му пречеше да разбере думите, но гласовете несъмнено бяха техните. Промъкна се до отсрещната страна, където разговорът се чуваше най-силно, и изряза малка дупка в найлона. Но гледката беше запречена от чанти и куфари. Мърсър долепи ухо до отвора.
— Защо не използваме багера? — засмя се Джанели и Мърсър разбра, че обсъждат как да го убият.
— Мисля, че ще бъде по-забавно, ако го дадем на суданците и ги оставим да го изнасилват, докато умре — каза Хофмиър.
— Не знаех, че християните вършат такива неща.
— Не забравяйте, че онези маймуни преди всичко са африканци. Изнасилването на заловените врагове е най-старият обичай тук.
— Девет и половина е — възкликна Джанели. — Загубих представа за времето. Трябва да се обадя във Венеция. Ще се наложи да ме извиниш.
— Разбира се, господин Джанели. Съжалявам, че заради мен закъсняхте за обаждането.
— Още не е станало късно, но отново трябва да използвам тоалетната. Гореща вода, вносна храна и никакъв лед няколко седмици и въпреки това стомахът ми е задръстен.
— Отмъщението на Мениелек, а?
— Не е смешно, Хофмиър.
Мърсър чу как Джанели смъкна ципа на панталона си и после гласовете заглъхнаха. Последните думи, които долови, бяха ругатните на италианеца срещу дъжда.
Разполагаше с десетина минути, преди Джанели да се върне, и той не ги прахоса. Разшири дупката, за да може да мине през нея, и докато се вмъкваше, събори багажа, който падна на земята.
— Мамка му — изсъска Мърсър, масажирайки тила си, където го бе ударила една от чантите.
Започна да претърсва палатката на Джанели, преравяйки куфарите. Джанели си бе докарал мебели, сред които старинно дървено легло с балдахин и мрежа против комари. Мърсър пъхна ръце под дюшека и откри две вградени чекмеджета, където намери сателитния телефон, който бе дал на Хабте в номадското село Бадн. В десетте чекмеджета на старинното бюро имаше само купчини документи.
Той погледна часовника си. Бяха изминали осем минути. Паниката го накара да бърза. До шезлонга имаше масичка, отрупана с книжа. Мърсър ги вдигна, за да види дали отдолу не е скрито нещо, но пак не му провървя. Джанели щеше да се върне всеки момент и ако Мърсър не намереше нищо, с плановете му за бягство беше свършено. Щеше да бъде по-добре да се върне в заграждението и да опита отново следващата нощ.
Дъждът барабанеше по найлоновия покрив и заглушаваше всички звуци. Мърсър пак погледна часовника си. Единайсет минути. Трябваше да тръгва. В същия миг хладилникът вляво се разтресе, избръмча силно и утихна. Мърсър осъзна, че това е единственото място, където не е търсил, и го отвори. На най-горната лавица беше кожената му чанта. За миг той се увери, че сгънатите снимки от „Медуза“ са вътре. Слава Богу! Ако не бяха там, плановете му за бягство щяха да се провалят.
Джанели трябва да ги бе сложил в хладилника, за да ги предпази от високата влажност на въздуха. Мърсър преметна през рамо чантата си и започна да подрежда багажа, когато гласът на Джанели го накара да се вцепени. Италианецът беше пред палатката и викаше нещо на пазачите.
Мърсър се провря през отвора и се измъкна навън, преди Джанели да го е забелязал.
Задъхан, той легна на земята. Дъждът изми потта от лицето и ръцете му. Джанкарло започна да говори по сателитния телефон, свързан с компютъра му. Мърсър грабна автомата, прехвърли резервните пълнители в чантата си и побегна. Имаше само петнайсет минути, за да освободи Селоме и да отиде при Хабте, а се бе надявал, че ще му остане половин час.
Докато тичаше, се запита дали нямаше да е по-умно, ако бе хванал Джанели и бе използвал живота му като разменна монета, за да освободи останалите еритрейци. Може би щеше да успее, но ако Джанели откажеше да съдейства, което беше твърде възможно, като се имаше предвид психичната му неуравновесеност, или ако бунтовниците започнеха да стрелят, тогава действията на Мърсър щяха да доведат до смъртта на стотина невинни хора. Не, първоначалната му идея беше по-добра. Имате чувството, че няма да победи в пряк сблъсък с Джанели, затова щеше да се крие и да се бие само когато е готов.