Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Насам — Уорън я хвана за ръкава и посочи с пръст, поведе я по тясна алея. — И императорът превръща тази тенденция в повече от естествена. Няма защо да се притеснява, че главите им ще се пълнят с мисли за свобода и справедливост. Страстта им сега е Джа’Ла. Мисълта им е сляпа за всичко друго. Вместо да се притесняват защо идва императорът и как ще се отрази това на живота им, всички са в приповдигнато настроение заради Джа’Ла.
Вирна усети как стомахът й се преобръща. Тя се бе питала неведнъж каква е причината за пристигането на императора. Трябваше да има защо да бие целия тоя път и не й се вярваше да е само за да види как ще играе отборът му. Той искаше нещо.
— Хората не се ли притесняват да победят толкова силен човек или отбора му?
— Отборът на императора е много добър, така съм чувал, но няма някакви специални привилегии или предимства. Императорът не се обижда, ако отборът му загуби, освен, разбира се, на играчите си. Ако някой противник ги победи, императорът ще признае уменията му и сърдечно ще поздрави него и града му. Хората копнеят за тази чест — да победят прехваления императорски отбор.
— Тук съм вече няколко месеца и никога преди не съм виждала градът да се е изпразвал за тази игра.
— Сезонът едва сега започва. Официалните игри се провеждат само през сезона на Джа’Ла.
— Тогава това не се връзва с теорията ти. Ако играта служи, за да отклонява вниманието от по-важните неща в живота, тогава защо не се позволява на хората да я играят непрекъснато?
Уорън се усмихна загадъчно.
— Очакването разпалва страстта. Хората говорят непрекъснато за перспективите, които ще предостави предстоящият сезон. Докато той започне, хората са като в треска, като млади влюбени, прегърнали се след дълга раздяла — мислите им са заети единствено с това. Ако играта продължава без прекъсване, жарта може да охладнее.
Уорън очевидно доста бе мислил върху своята теория. Вирна като че ли не споделяше изцяло мнението му, но той явно имаше отговор за всичко, така че тя промени темата.
— Кой ти каза, че ще дойде с отбора си?
— Господин Финч.
— Уорън, изпратих те в конюшните, за да разбереш какво е станало с онези коне, а не да си бъбриш с някого за Джа’Ла.
— Господин Финч е голям почитател на Джа’Ла и беше толкова възбуден от предстоящото откриване на игрите днес, че го оставих да си приказва, за да мога междувременно да разбера онова, което искаш да знаеш.
— И успя ли?
Те спряха рязко и вдигнаха очи към табела, закачена на стената на една от сградите, на която имаше изобразени надгробен камък и лопата. Бяха изписани имената БЕНСТЕНТ и СПРОУЛ.
— Да. Докато ми разказваше колко камшика щял да получи противниковият отбор и как да направя пари от залаганията, ми призна, че конете ги няма от доста време.
— Бих се обзаложила, че е непосредствено след зимното слънцестоене.
Уорън закри очите си с длан и надникна през прозореца.
— И би спечелила. Изчезнали са четири от най-силните коне, но само два от тях са били оборудвани изцяло. Той продължава да ги търси и се кълне, че ще ги намери, но мисли, че седлата са откраднати.
От другата страна на вратата на тъмната стая се чуваше пилене на желязо.
Уорън свали ръка от челото си и огледа улицата.
— Май намерихме човек, който не е запален по играта Джа’Ла.
— Добре — каза Вирна и завърза шала си под брадичката, после отвори вратата. — Да чуем какво има да ни каже този гробокопач.
Двадесет и пета глава
Мрачната, прашна стая се осветяваше единствено от малкия, покрит със стари пластове мръсотия прозорец откъм улицата и от отворената врата, но и това бе достатъчно, за да се види пътечката между разхвърляните в безпорядък мърляви плащеници, паянтови пейки и обикновени ковчези. На едната стена висяха няколко ръждясали триона и рендета, на другата бяха опрени хаотично борови талпи.
Докато по-заможните граждани ходеха при майстори, които им помагаха в избора на изящни, скъпи ковчези за своите любими хора, бедните хорица не можеха да си позволят повече от най-обикновен гробокопач, който да им осигури прост сандък за ковчег и дупка, в която да бъде заровен. И макар починалите любими същества на онези, които идваха при гробокопачите, да не им бяха по-малко мили, те трябваше да мислят за неща като прехрана и оцеляване. Въпреки това техните спомени за покойните не бяха по-малко скъпи.
Вирна и Уорън спряха на прага пред нещо като мъничък двор-работилница, ограден с купища дървен материал. В центъра, с гръб към тях, върлинест бос мъж остреше лопатите си.
— Моите съболезнования за загубата на вашия близък — каза той с мрачен и изненадващо искрен глас. Престана да плъзга пилата по лопатата. — Дете или възрастен?