Червеният корсар

— Вие благоволихте да кажете нещо, което не чух добре. Корсарят трепна, защото и този път бе измънкал последните думи,

вместо да ги изрече високо. Хвърляйки изпитателен поглед около себе си, сякаш за да се увери дали някой нахален подслушвач не е успял да узнае тайните му мисли, които рядко се решаваше да разкрие пред съратниците си, той се овладя и продължи разговора невъзмутимо, като че изобщо не е бил прекъсван.

— Забравих, че вашият пол е колкото прекрасен, толкова и боязлив — добави Корсарят с такава блага и ласкава усмивка, че гувернантката неволно погледна с тревога своята повереница, — иначе щях по-отрано да ви уверя, че нищо не ви застрашава.

— Дори и сега уверението ви е добре дошло за нас.

— А вашата млада и нежна приятелка — продължи той, накланяйки се към Гъртруд, макар че думите му бяха както преди отправени към гувернантката — ни най-малко няма да разстрои съня си от преживяното.

— Невинните рядко спят неспокойно.

— В тази истина има една свята и необяснима тайна: нищо не нарушава съня на невинните! Защо не направи бог така, че и грешниците да намират някакво убежище срещу угризенията на съвестта! Но ние живеем в такъв свят и в такова време, че човек не може да вярва дори на себе си.

После млъкна и загледа около себе си с такава измъчена усмивка, че уплашената гувернантка неволно дръпна възпитаницата по-близо до себе си, сякаш беше готова да я защити от коварните помисли на някакъв маниак. Посетителят й обаче изпадна в толкова дълго и дълбоко мълчание, че тя почувствува нуждата да прекрати това неудобно положение, като заговори сама.

— Мислите ли, че и мистър Уайлдър като вас е склонен към милосърдие? — запита тя. — В такъв случай търпимостта му е похвална, защото ми се струва, че бунтовниците изляха яда си главно върху него.

— И все пак видяхте, че не е без приятели. Убедихте ли се в предаността на хората, които застанаха така смело на негова страна?

— Да, и се учудих, че е могъл толкова бързо да спечели напълно на своя страна тези двама вироглавци.

— Двайсет и четири години познанство не са малко.

— Толкова отдавнашно ли е приятелството им?

— Чух, че споменаха тази цифра. Възможно е някаква необикновена дружба да свързва този младеж с тези недодялани негови другари! Сигурно това не е първата услуга, която му правят.

Мисис Уилис изглеждаше огорчена. Макар и готова да повярва, че Уайлдър е таен агент на Корсаря, все пак тя се бе надявала, че връзката му с пиратите може да намери някакво по-благоприятно за него обяснение. Въпреки че носеше част от общата вина на тия, които споделяха безпътната участ на този разбойнически кораб, той явно имаше такова благородно сърце, че не би допуснал тя и нейната млада и невинна повереница да станат жертви на изстъпленията на неговите съратници. Многократните му тайнствени предупреждения вече не се нуждаеха от обяснение. Всъщност всичко, което беше тъмно и необяснимо както в предишните неясни проблясъци в душата й, така и в необикновеното държане на обитателите на кораба, ставаше все по-разбираемо. Сега тя си спомняше в цялата външност и в лицето на Корсаря фигурата и чертите на човека, който бе говорил на бристолския търговски кораб от такелажа на роботърговския кораб — фигура, която непонятно бе преследвала въображението й по време на престоя й на неговия кораб като образ, изникнал от някакво смътно и далечно време. После изведнъж разбра колко трудно е било на Уайлдър да разкрие една тайна, от която не само зависеше животът му, но и заради която можеше да загуби уважението им — не по-малко сурово наказание за човек, чиято душа не бе толкова загрубяла и порочна. С една дума, голяма част от това, което читателят лесно можа да разбере, сега ставаше ясно и на гувернантката, макар че все още много неща и хвърляха в съмнения, които тя не беше в състояние нито да си изясни, нито да прогони напълно от мислите си. По всички тези въпроси тя имаше достатъчно време да разсъждава, защото гостът, или домакинът й — както и да се наречеше, — съвсем не изглеждаше склонен да прекъсне размишленията й.