Сребърни реки

Вкопчени в смъртоносна прегръдка, Уолфгар и Бок пристъпваха ту напред, ту назад, все по-близо до страховитата бездна. Варваринът бе впрегнал цялата си исполинска сила срещу магическата мощ на голема — никога досега не се бе изправял срещу подобен противник. Впил ръце в грамадната глава на звяра, младежът яростно я разтърсваше, мъчейки се да пречупи съпротивата му. После, като събра всичката сила, която му бе останала, започна да я извива настрани. Вече не помнеше кога за последен път бе успял да си поеме дъх, не помнеше къде се намира, не помнеше кой е.

Държеше се само благодарение на несломимия си дух.

Чу изпукване на строшена кост, ала не знаеше дали бе собственият му гръбнак, или вратът на голема. Бок дори не трепна, нито отслаби желязната си хватка.

Кожата на чудовището се разкъса. Онова, което течеше във вените на творението на Дендибар, рукна върху ръцете и гърдите на Уолфгар, главата на звяра се откъсна и полетя към земята. С огромно изумление Уолфгар реши, че е победил.

Бок не забеляза нищо.

Магията на рубинения медальон се разпръсна, когато вратата се отвори с трясък, ала Риджис вече бе изиграл своята роля. Когато Сидни най-сетне успя да забележи приближаващата опасност, Кати-Бри бе прекалено близо, за да бъде спряна със заклинание.

Сидни отвори широко очи, слисана и невярваща на онова, което се случва. Само в един миг всичките й надежди и планове за бъдещето рухнаха. Опита се да извика, сигурна, че боговете й бяха отредили по-важна роля в своите планове за Вселената, убедена, че те няма да позволят изгряващата звезда на още неразцъфналото й могъщество да угасне, преди да е успяла да заблести с пълната си яркост.

Ала една тънка, дървена пръчка не е от голяма полза срещу острието на меч.

Кати-Бри не виждаше друго, освен целта си, не усещаше друго, освен отчаяна необходимост да направи онова, което трябва. Мечът й отби безсилната пръчка и се заби дълбоко в плътта.

И тогава момичето за първи път погледна към лицето на магьосницата. Времето спря.

Изражението на Сидни не се бе променило, очите и устата й все още бяха отворени в ням протест срещу онова, което се случваше.

Обзета от безпомощен ужас, Кати-Бри гледаше как последните искрици надежда и амбиция напускат очите на Сидни. По ръката й шурна топла кръв. Последната глътка въздух напусна гърдите на магьосницата със стон, който се заби като нож в Кати-Бри.

Сидни полетя назад — далеч от оръжието и право в хладната прегръдка на смъртта.

Един-единствен свиреп удар на митралната брадва отсече ръката на чудовището и Уолфгар падна на земята. Почти в несвяст, той успя да се приземи на едно коляно. Гърдите му се надигнаха и поеха огромна глътка съживяващ кислород.

Безглавото чудовище усети присъствието на джуджето и се нахвърли върху него, ала вече нямаше очи, с които да го види и пропусна целта.

Бруенор нямаше никаква представа за магическите сили, които водеха голема и му вдъхваха живот, а и нямаше никакво желание да изпробва уменията си срещу него. Не и когато имаше друг начин.