Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
Двамата часовои, които стояха на пост от другата страна на бездната, чуха шума от битката в мига, в който първите й звуци достигнаха до Кати-Бри. Без да знаят какво става двете джуджета се поколебаха.
Кати-Бри обаче знаеше.
Сребриста светлина проблесна над бездната и се взриви в гърдите на един от стражите. Стрелата проби митралната ризница с могъщата си магия и отхвърли джуджето назад — към коравата стена и прегръдката на смъртта.
Другарят му светкавично се хвърли към лоста, ала Кати-Бри хладнокръвно довърши започнатото. Втора стрела изсвистя над пропастта и се заби право в окото на дуергара.
Ужасените джуджета от стаята успяха да се доберат до галерията, където към тях се присъединиха още воини от стаите, които се намираха отвъд преддверието. Кати-Бри знаеше, че Уолфгар и Бруенор много скоро ще излязат в галерията след бягащите си врагове… и щяха да се озоват право в ръцете на очакващия ги неприятел.
Преценката на Бруенор за Кати-Бри се оказа напълно вярна. Младата жена беше истински боец и не се страхуваше да рискува в колкото и неизгодно положение да се намираше. Опитвайки се да не мисли за огромната опасност, която дебнеше приятелите й, тя зае позиция, от която да може да им бъде от най-голяма помощ. Стиснала решително зъби, без да откъсва очи от галерията под себе си, младата жена грабна Таулмарил и запрати канонада от смъртоносни сребърни стрели срещу тълпящия се враг. В редиците му настана хаос, мнозина хукнаха да се спасяват.
Опръскан с кръв от глава до пети, Бруенор нахлу в галерията с яростен рев, вдигнал високо окървавената си брадва — имаше да мъсти за още десетки свои праотци. Уолфгар нахлу след него, опиянен от жажда за вражеска кръв. От устата му се лееше песен във възхвала на Темпос и той поваляше по-дребните си противници с лекотата, с която би си проправял път сред крехките папратови стъбла, обвили някоя горска пътечка.
Тетивата на Таулмарил не спираше да звънти нито за миг, докато стрела след стрела политаха към галерията и покосяваха все повече и повече дуергари. Боецът у Кати-Бри бе взел връх над цялото й същество и сега тя действаше инстинктивно, без да се замисля и без да се колебае и за миг. Магическият колчан на Анариел не се изпразваше, а Таулмарил пееше своята песен, която оставяше след себе си обгорените тела на все повече и повече дуергари.
През цялото време Риджис се държеше настрани от битката. Знаеше, че вместо да бъде от полза на приятелите си, само ще им пречи, добавяйки още някого, за когото да се грижат, все едно си нямаха предостатъчно работа да защитават самите себе си. Явно бе, че преимуществото, което Уолфгар и Бруенор бяха успели да си спечелят още в началото, щеше да им е достатъчно, за да победят, дори и след като в битката се бяха включили нови дуергари. Ето защо полуръстът се зае със задачата да провери дали всички сиви джуджета в стаичката бяха мъртви — никак не му се щеше някое от тях да нападне приятелите му изотзад.
А и искаше да е сигурен, че никоя от скъпоценностите, които тези сиви джуджета притежаваха, няма да се похаби върху някакъв си труп.
Внезапно зад него се разнесоха тежки стъпки. Риджис успя да се претърколи встрани и да се сгуши в ъгъла, само миг преди Бок да нахлуе в стаята. Чудовището не забеляза присъствието му, а продължи право напред. Веднага щом успя да си възвърне гласа, Риджис отвори уста, за да предупреди приятелите си.
В този миг се появи Сидни.
С мощен замах Уолфгар поваляше по двама дуергари наведнъж. От време на време до ушите му долиташе яростният глас на Бруенор „… за бащата на бащата на бащата на бащата на бащата…“ — и тогава по устните му плъзваше заплашителна усмивка, докато продължаваше да разрежда редиците на дуергарите, в които вече цареше пълен хаос. Сребърни стрели, полетели с всички сили към жертвите си, свистяха покрай него, ала младежът имаше пълно доверие на Кати-Бри и не се боеше, че някой заблуден удар би могъл да го застигне. Мускулите му се напрегнаха, за да нанесат поредния страховит удар и толкова голяма бе исполинската му сила, че дори бляскавите митрални доспехи на дуергарите не можеха да й устоят.
В този миг отзад се протегнаха две ръце, по-яки и от неговите, и го сграбчиха в желязна хватка.
Неколцината оцелели дуергари не видяха съюзник в лицето на Бок и, обзети от неистов ужас, хукнаха към моста, с отчаяната надежда да го прекосят и да го срутят след себе си, откъсвайки по този начин пътя на преследвачите си.
Стрелите на Кати-Бри ги покосиха много преди да достигнат спасителния мост.
Риджис, който прекрасно познаваше силата на Сидни още от срещата им в овалната стая, не смееше да помръдне. След като бе видял какво бе сторил с Уолфгар и Бруенор лъчът, изпратен от пръчката й, дребният полуръст изтръпваше само при мисълта да изпита силата му върху себе си.