Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
— Странични стаи, където се крие още някой, може би? — попита Уолфгар.
Бруенор поклати глава.
— Има само едно-единствено преддверие — отвърна той. — Ала в самата Клисура има още стаи и дали там има от сивите твари или не, не знам. Ама хич и не ща да знам. Наш’та цел е да минем през тази стая и през вратата от другата й страна, за да се доберем до Клисурата.
Уолфгар здраво стисна Щитозъб.
— Да тръгваме тогава! — изръмжа той и сложи крак на най-горното стъпало.
— Ами онези двамата в галерията? — обади се Риджис и хвана нетърпеливия варварин за ръкава.
— Ще вдигнат моста още преди да сме се добрали до Клисурата — добави Кати-Бри.
Бруенор се почеса по брадата и хвърли изпитателен поглед на дъщеря си.
— Колко добре стреляш? — попита той най-сетне.
Кати-Бри протегна магическия лък пред себе си.
— Достатъчно добре, за да уцеля двама сиви стражи! — заяви тя.
— Бързо в другия тунел тогава! — нареди Бруенор. — Довърши ги, щом чуеш, че битката започва. И гледай да не се забавиш, че таз’ страхлива сган сигурно ще разруши моста още при първия признак, че нещо не е наред!
Кати-Бри кимна и тръгна обратно. Уолфгар я проследи, докато момичето не се скри от погледа му и внезапно усети, че вече не изгаря от нетърпение да се впусне в бой, не и когато Кати-Бри нямаше да бъде на сигурно място зад него.
— Ами ако Сивите имат подкрепления наблизо? — попита той Бруенор. — Какво ще стане тогава с Кати-Бри, ако й отрежат пътя към нас?
— Недей да ми мрънкаш, момче! — сопна се Бруенор, комуто мисълта да се раздели с момичето, също не се нравеше особено. — Знам аз, че момичето ти е откраднало сърцето, макар и да не щеш да си го признаеш. Ама си набий в главата, че Кати е истински боец — сам аз съм я обучавал. Пък и другият тунел е сигурен, Сивите още не са го открили, в туй съм убеден. Момичето е достатъчно опитно, за да се грижи за себе си! Сега трябва да мислиш само за битката, дето ни чака. Най-доброто, дето можеш да направиш за нея, е да довършиш тез’ брадати сиви псета преди да са довтасали още от смрадливото им племе!
Макар и с известно усилие, Уолфгар най-сетне успя да откъсне поглед от тунела, в който се бе скрила Кати-Бри и насочи цялото си внимание към отворената врата под тях, приготвяйки се за боя, който им предстоеше.
Останала сама, Кати-Бри прекоси безшумно малкия коридор и изчезна през тайната врата.
— Спри! — нареди Сидни на Бок и се закова на място — съвсем ясно усещаше, че пред тях има някой.
Магьосницата, следвана плътно от голема, запълзя напред и предпазливо надникна зад следващия завой, очаквайки да види Бруенор и останалите. Ала пред нея се простираше само празният коридор.
Тайната врата бе хлопнала.
Уолфгар си пое дълбоко дъх и се опита да прецени какви бяха шансовете им за успех. Ако преценката на Кати-Бри за броя на противниците им бе вярна, враговете им щяха да имат значително превъзходство над тях, когато двамата с Бруенор нахлуеха в стаята. Само че нямаха друг избор. Младежът отново си пое дълбоко дъх и тръгна надолу по стълбата, следван от Бруенор. Много предпазливо, Риджис също се заспуска след приятелите си.
Уолфгар нито за миг не забави крачка, нито пък се отклони от пътя към вратата и все пак първият звук, който се разнесе във въздуха, не бе грохотът от тежкия удар на Щитозъб, нито пък гласът на варварина, призоваващ Темпос, а бойната песен на Бруенор Бойния чук.
Това бяха неговият дом и неговата битка и той трябваше да поеме цялата отговорност за живота на своите приятели върху себе си. Щом достигнаха дъното на стълбата, той се втурна покрай Уолфгар и връхлетя през открехнатата врата, вдигнал митралната брадва на своя героичен съименник високо над главата си.
— Това е за баща ми! — провикна се Бруенор и разцепи бляскавия шлем и главата на най-близкото джудже с един-единствен удар.
— Това е за бащата на моя баща! — изкрещя той, докато поваляше следващия дуергар. — А това е за бащата на бащата на моя баща!
Родословието на Бруенор се простираше векове назад. Сивите джуджета бяха обречени.
Уолфгар се впусна в битката в мига, в който усети Бруенор да профучава покрай него, и въпреки това, когато нахлу в стаята, трима от дуергарите вече лежаха мъртви, а освирепелият Бруенор тъкмо се канеше да посече четвъртия. Останалите шестима се щураха напред-назад, мъчейки се да се съвземат от изненадващото нападение и да се измъкнат през другата врата, за да могат да се прегрупират в пещерата, която започваше отвъд нея. Уолфгар запрати Щитозъб след един от тях и дуергарът рухна мъртъв, докато Бруенор довършваше своя пети противник.