Сребърни реки

— Народът ми е предпазлив! — Риджис за пореден път стана жертва на раздразнението и тревогата, които измъчваха джуджето и за които то несъзнателно търсеше отдушник. — Гледаме да пазим нещата дето ни принадлежат, особено от разни дребни крадци с малки пръсти и големи усти!

— Не може да няма и друг начин да влезем — бързо се намеси Кати-Бри, за да предотврати кавгата.

Бруенор пусна полуръста на земята и посочи към светлината, която идваше от дъното на стълбата.

— Можем да влезем през оназ’ стая.

— Да побързаме тогава — предложи момичето. — Ако шумът от овалната стая ни е издал, все още има възможност тревогата да не е достигнала дотук.

Бруенор бързо ги поведе обратно през малкия тунел, докато отново се озоваха в коридора зад тайната врата.

Свиха зад следващия завой и при вида на руните и гравюрите на своя народ, Бруенор отново потъна в спомени, а гневът му към Риджис се изпари. В ума му отново зазвуча звънът на ковашките чукове, който бе ехтял в Сребърните зали по времето на Гарумн, отново отекнаха песните на джуджето, които някога бяха огласяли това място. Ако ужасната разруха, която бе заварил тук, както и смъртта на елфа, бяха заглушили изгарящото желание да си възвърне Митрал Хол, ярките спомени, които го връхлетяха сега, отново запалиха стария огън в гърдите му.

Може би все пак щеше да се завърне тук начело на своите воини, мислеше си той. Може би в ковачниците на рода Боен чук отново щеше да проехти песента на митрала.

Обзет от старата си мечта да възвърне древната слава на своя род, Бруенор се обърна към приятелите си, ала видът им — изморени, гладни и скърбящи за елфа — бързо го отрезви и му припомни, че онова, което трябва да стори сега, е да открие начин да се измъкнат от подземията и се доберат до някое сигурно място.

Светлината пред тях стана по-ярка — явно наближаваха края на тунела. Бруенор забави крачка и предпазливо се промъкна до изхода. Отново се намираха пред каменна тераса, която се издигаше над още един коридор. Той беше просторен, с висок таван и богато украсени стени и повече приличаше на малка зала, отколкото на тунел. Многобройните факли по стените горяха с ярък пламък и осветяваха обширното помещение.

При вида на статуите, които бяха наредени покрай отсрещната стена, в гърлото на Бруенор се сви буца. Изваяни от изкусните ръце на древни майстори, там бяха увековечени Гарумн и Бангор, както и останалите патриарси от рода Боен чук и Бруенор за пореден път се зачуди дали ще дойде ден, когато и неговият лик ще се нареди сред предците му.

— Между шестима и десетима има там — прошепна Кати-Бри, която цялата се бе превърнала в слух, мъчейки се да различи звуците, които долитаха от една открехната врата вляво от тях, водеща към стаичката, която бяха видели, докато надничаха през решетката.

Четиримата приятели се намираха на около десетина метра над големия коридор. Вдясно от тях имаше стълба, която се спускаше до пода, отвъд него тунелът с лъкатушене си проправяше път към просторните зали.