Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Казва се Бъч 0'Нийл - каза господин X. на глас. - Номерът на значката му е 852. Адресът му е бил в „Корнуел Апарт-мънтс", но съм сигурен, че вече не живее там. Роден е в Бостънската женска болница, от родители Едуард и Одел 0'Нийл.
Господин X. вдигна поглед към Ван и се усмихна.
-На какво да се обзаложим, че те все още живеят в Бостън?
ДЪЖДОВНИ КАПКИ ПАДАХА ПО ЛИЦЕТО НА БЪЧ. НАВЪН ЛИ беше? Като че ли, да. По дяволите... изглежда здравата се беше отрязал. Защото лежеше проснат по гръб на земята, главата му щеше да се пръсне, а да се опита да отвори очи, му се струваше непосилна задача. Май беше най-добре просто да си лежи и да чака. Да... трябваше да поспи малко...
Само че дъждът адски му лазеше по нервите. Ужасно гъде-личкаше всеки път, когато поредната капка се разплискаше върху лицето му и се стечеше в яката му. Той вдигна ръка, за да се предпази.
-Идва на себе си.
Чий бе този плътен глас? На Ви... точно така, на Ви... а Ви беше... неговият съквартирант? Или нещо такова. Да... съквартирант. Той много харесваше Ви.
-Бъч?
Този път се обади жена. Страшно уплашена жена.
-Бъч, чуваш ли ме?
О, той я познаваше! Тя беше... любовта на живота му... Мариса.
Бъч с усилие отвори очи, без да е сигурен дали е буден, или халюцинира. Поне докато не видя лицето на своята жена.
Тя беше взела главата му в скута си и се бе навела над него, а сълзите й мокреха лицето му. А Ви... Ви беше приседнал до нея, стиснал напрегнато устни, които се бяха превърнали в съвсем тънка линия, пресичаща козята му брадичка.
Бъч се опита да проговори, но в устата му имаше нещо, което му пречеше. Той посегна да го извади и Мариса понечи да му помогне, но Ви ги спря:
-Още не. Мисля, че още не са свършили. Кое не е свършило?
Изведнъж се разнесе тропот на крака. Бъч повдигна глава и с изненада установи, че звукът идва от него. Обувките му подскачаха нагоре-надолу, после спазмите тръгнаха нагоре по краката му. Той се опита да ги спре, но гърчът го надви и обхвана бедрата и корема му. Гръбнакът му се изви в дъга и се блъсна в коравия под, а ръцете му замахаха неконтролируемо.
Бъч се опита да издържи и да запази съзнание възможно най-дълго, но накрая трябваше да се предаде.
Когато дойде на себе си, му се виеше свят.
-Този път не продължи дълго - каза Мариса, милвайки косата му. - Бъч, чуваш ли ме?
Той кимна и се опита да вдигне ръка, но в този миг краката му подхванаха нов танц. След още три пристъпа коланът най-сетне беше изваден от устата му. Бъч се опита да каже нещо и едва тогава си даде сметка точно колко е пиян. Мозъкът му направо отказваше да работи, така се бе отрязал. Само че... я чакай... защо не си спомняше да се е напивал?
-Мариса - измърмори той и улови ръката й. - Не исках да те видя да пиеш толкова.
Не точно това се беше опитал да каже.
-Ъ-ъ-ъ... не ме виждаш аз да пия толкова много... искам. О, зарежи! Господи... в главата му беше истинска каша.
Ви се усмихна лекичко, но с онази престорена усмивка, с която лекарите гледат пациент, който всеки момент ще повърне.
-Трябва да му дадем нещо сладко. Рейдж, да ти се намира някоя близалка?
Бъч вдигна поглед и видя как един адски красив тип коленичи до него.
-Познавам те - каза той. - Здрасти... приятелю.
-Здрасти, мой човек.
Рейдж извади една близалка от джоба на пуловера си, махна опаковката и я напъха в устата му.
Бъч простена. Мамка му, това беше най-прекрасното нещо, което беше вкусвал през живота си. Грозде. Сладко. Мммм...
-Нов пристъп ли получава? - попита Мариса.
-Мисля, че му харесва - промърмори Рейдж. - Така ли е, ченге?
Бъч кимна, при което близалката едва не изпадна от устата му, та се наложи Рейдж да поеме нещата в свои ръце и да я задържи на мястото й.
Всички бяха толкова мили. Мариса го милваше по косата и го държеше за ръка. Топлата длан на Ви почиваше върху единия му крак, а Рейдж се грижеше близалката да остане там, където трябва...
Изневиделица умствената му дейност и краткосрочната му памет се възстановиха, сякаш някой беше налял мозъка му обратно в черепа. Не беше пиян. Регресията. Семейната регресия. Ръката на Ви на гърдите му. Черната бездна.
-Какво стана? - попита той, обзет от паника. - Ви... какво откри? Какво...
Всички около него си поеха дълбоко дъх и някой измърмори:
-Слава Богу! Сега вече наистина дойде на себе си.
В същия миг отдясно се приближиха чифт подковани със стомана ботуши. Бъч прикова поглед в тях, после бавно го плъзна нагоре по обутите в кожа крака и масивното тяло над тях.