Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
ще поеме. Няма проблем. Ще отида до стаята му.
— Ви…
— Млъквай, ченге. Връщам се след два часа.
— Така ми се иска да не трябваше да…
— Няма никакво значение.
Това няма да промени нищо — Джейн и бездруго я нямаше. Той все
така щеше да бъде без своята жена. Така че, да, никаква разлика.
— Напълно сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб?
— Просто ме чакай тук с водка, когато се върна. Ще ми е нужно
питие.
Ви пое през подземния тунел към къщата и се опита да премисли
трезво перспективата пред себе си.
Избраницата, с която се свързваше, щеше да е само тяло. Също като
него. Двамата щяха да сторят каквото е нужно и когато е нужно. Мъжките
му органи щяха да срещнат нейните женски и той щеше да се движи, докато не еякулира. Колкото до пълната липса на възбуда? Това не беше
проблем. Избраниците имаха мехлеми, с които да предизвикат ерекция.
Така че въпреки пълната му липса на интерес към секса, тялото му щеше
да направи това, за което бе родено и отгледано — да осигури
оцеляването на най-качествените екземпляри от расата им.
По дяволите, щеше му се всичко да стане по клиничен път, в чашка.
Но вампирите бяха опитвали оплождане «ин витро» в миналото и не бяха
постигнали успех. Бебетата трябваше да бъдат заченати по старомодния
начин.
Дори не му се мислеше за това, с колко жени щеше да се наложи да
бъде. Не можеше да отиде там. Ако отидеше, щеше да…
Вишъс спря в средата на тунела.
Отвори уста.
И крещя, докато гласът му не пресекна.
34.
При преминаването си от другата страна, Вишъс и Фюри се
материализираха в бял двор, ограден с аркада, носена от коринтски
колони. В центъра имаше бял мраморен фонтан, от който бликаше
кристалночиста вода, стичаща се в дълбоко бяло езерце. В далечния ъгъл
върху бяло дърво с бели цветове бяха накацали пойни птички в цветовете
на дъгата. Изглеждаха като украса върху глазура на торта. Нежните песни
на сипките и синигерчетата бяха в хармония със звънтящото ромолене на
шадравана, сякаш композирани в една и съща тоналност на радостта.
— Воини — прозвуча гласът на Скрайб Върджин зад Ви и накара
кожата му да настръхне. — Коленичете и ще ви поздравя.
Ви нареди на коленете си да го послушат и след миг те се превиха
като ръждясали крака на сгъваема масичка. Фюри, от друга страна, не
показваше никакви признаци на схващане и коленичи плавно.
Но на него не му се налагаше да пълзи пред майка, която презира.
— Фюри, син на Агъни, как се чувстваш?
Братът отговори на Древния език с идеално премерен глас.
— Чувствам се добре. Явявам се изпълнен с искрена преданост и
открито сърце.
Скрайб Върджин се засмя.
— Уместен поздрав, поднесен по подходящ начин. Прекрасно от твоя
страна. И със сигурност повече, отколкото ще получа от сина си.
Ви по-скоро почувства, отколкото видя, как Фюри извърна рязко
глава към него. О, съжалявам, помисли си, явно съм забравил да спомена
тази мила малка подробност, братко.
Скрайб Върджин се доближи.
— Значи синът ми не ти е казал чий потомък е? Чудя се дали от
чувство за благоприличие. Вероятно от загриженост към общоприетото
мнение за така нареченото ми девствено съществуване. Това е причината, нали, Вишъс, син на Блъдлетър?
Ви вдигна поглед, въпреки че не му беше дадено разрешение да го
направи.
— Или може би просто отказвам да го приема.
Тя очакваше тъкмо такъв отговор от него и той чувстваше, че е така
не защото беше прочела мислите му, а защото на определено ниво двамата
бяха много сходни. Бяха едно цяло въпреки пространството и въздуха
между тях.
— Неохотата ти да приемеш синовната си връзка с мен не променя
нищо — произнесе тя с твърд глас. — Миналото си остава на страниците
на книгата, дори никой да не я отвори. Каквото го има, има го.
Без позволение Ви се изправи пред покритото с качулка лице на
майка си. Очи в очи. Сила срещу сила.
Фюри беше пребледнял като стена. Но какво значение имаше? Така
тъкмо пасваше на околната обстановка. А и Скрайб Върджин не би
изпържила бъдещия Примейл или пък скъпоценното си синче. Нямаше
начин. Така че не го беше грижа.
— Да приключваме с това, мамо. Искам да се върна обратно към
нормалния си живот…
Ви се озова проснат по гръб и без дъх със скоростта на едно мигване.
Въпреки че върху него нямаше нищо и тялото му не беше притиснато от
каквото и да било, той имаше чувството, че на гърдите му лежи пиано.
Очите му изскочиха и той се бореше да вкара в дробовете си малко