Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
готов. Ясно ли е?
Джон пое дълбоко въздух и се опита да се сети за най-сериозната
клетва, която можеше да предложи. Нищо не му се стори достатъчно и
накрая изписа:
— Кълна се, че няма да ловувам.
— Добре. Свършихме за тази вечер. Върви да почиваш — Зи се
обърна, а Джон подсвирна, за да привлече вниманието. Братът погледна
през рамо. — Да?
Джон трябваше да се насили, за да изпише с пръсти онова, което се
въртеше в главата му… Защото се съмняваше, че има кураж да го направи.
— Мнението ти за мен развали ли се? Заради случилото се в
миналото… Нали разбираш? На онези стълби? Бъди откровен.
Зи мигна веднъж. Два пъти. После и трети път. С изненадващо тънък
глас произнесе:
— За нищо на света. Вината не е била твоя и не си го заслужавал. Чу
ли ме? Вината не е твоя.
Джон примигна заради напиращите сълзи и му се наложи да отклони
поглед. Разгледа огромното си тяло. Без никаква причина се почувства по-
нисък отвсякога, въпреки че подът беше толкова далече под него.
— Джон — настоя Зи, — нали ме чу? Вината не е твоя. И не си го
заслужавал.
Джон не знаеше какво да отговори и само сви рамене. После изписа: — Отново ти благодаря, че не си споделил с никого. И за това, че не
ме накара да говоря.
Зи не каза нищо и това го накара да погледне към него. Отстъпи
крачка назад.
Лицето на Зейдист беше напълно променено. И не само защото очите
му бяха станали черни. Костите му изглеждаха по-отчетливи, кожата —по-опъната, белегът му беше шокиращо очебиен. От тялото му се
излъчваше студенина, която превърна помещението във фризер.
— Никой не бива да губи невинността си насилствено. Но ако това
стане? Всеки има право да избере как да се справи с преживяното. Ако не
искаш да изречеш никога нито дума по въпроса, няма да ме видиш да си
отворя устата на тази тема.
Зи свърши да говори. Температурата беше започнала да се
нормализира, когато затвори вратата.
Джон пое дълбоко дъх. Никога не беше предполагал, че от всички
братя би станал близък точно със Зи. Та помежду им нямаше нищо общо.
Но със сигурност нямаше да откаже приятелство, когато му се
предлагаше такова.
32.
Няколко часа по-късно Фюри се беше облегнал на дивана в
натруфения кабинет на Рот. Краката му бяха кръстосани при глезените.
Това беше първата среща на Братството след стрелбата по Ви и засега
вървеше сковано. В стаята витаеше очебийно налагаща се тема, която
никой още не бе зачекнал.
Хвърли поглед към Вишъс. Братът се беше опрял на двойната врата и
се взираше право напред с празния поглед на някой, който гледа стар
уестърн по телевизията. Или филм по истински случай.
Белезите на жив мъртвец бяха лесни за разпознаване. Беше ги виждал
и преди. Случило се беше с Рейдж, когато мислеше, че ще загуби Мери.
Също и със Зи, когато беше твърдо решен, да остави Бела да си тръгне.
Да… Обвързаните вампири бяха като празни съдове без жените си.
Нищо освен мускули и кости, покрити с кожа. И въпреки че всеки, изпаднал в това положение, заслужаваше съчувствие, ситуацията на Ви в
ролята му на бъдещ Примейл беше още по-тежка. А и как беше възможна
дълготрайна връзка между тях двамата? Човешки лекар. Воин вампир.
Нямаше допирна точка.
Гласът на Рот проехтя.
— Ви? Хей, Вишъс?
Ви обърна глава.
— Какво?
— Ще ходиш при Скрайб Върджин днес следобед, нали?
Ви едва помръдна устни.
— Да.
— Ще имаш нужда от представител на Братството, който да дойде с
теб. Предполагам, че това ще е Бъч, нали така?
Ви погледна към ченгето на светлосиньото канапе.
— Имаш ли нещо против?
Бъч, който очевидно се тревожеше за Ви, незабавно се изправи.
— Разбира се, че не. Какво се иска от мен?
Ви не каза нищо и Рот разясни вместо него.
— Ще бъдеш нещо като кум по време на сватба, какъвто има при
хората. Ще трябва да присъстваш на огледа днес и на церемонията, която
ще се проведе утре.
— Оглед? Сякаш отиваме да купуваме картина — направи гримаса
Бъч. — Изобщо не ми допада тази история с Избраниците, ако трябва да
съм честен.
— Такива са правилата от край време. Традицията е стара — Рот
потърка очи под слънчевите си очила. — Много неща трябва да се
променят, но това е територия на Скрайб Върджин, не моя. Сега за
патрулите. Фюри, ти си извън схемата тази вечер. Знам, че се чувстваш
добре след травмата, но пропусна последните две планирани почивки.
Когато Фюри само кимна, Рот се подсмихна.