Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Луната, които беше виждал на снимки.
Дявол да го вземе. Може би причината да си мисли, че е стъпил на
Луната, бе в скоропостижно мозъчно заболяване.
Изкачиха се по един хълм и пред тях изникна амфитеатър. Също и
Избраниците.
О, Боже… Около четирийсетте жени бяха облечени в еднакви бели
роби. На ръцете си носеха ръкавици, а косите им бяха вдигнати. Цветът
варираше от руси до брюнетки и червенокоси и въпреки това те
изглеждаха като една и съща личност заради слабите си високи фигури и
тези неотличаващи се една от друга роби. Разделени на две групи, те се
бяха подредили от двете страни, обърнати в три четвърти профил и десния
крак изнесен леко напред, за да се представят. Напомниха му на
кариатиди от древноримската архитектура. Онези скулптури на жени, които подпират с величествените си глави фронтони или покриви.
Загледан в тях, той се почуди дали в гърдите им биеха сърца и дали
дробовете им функционираха. Бяха неподвижни като въздуха.
Това беше проблемът от Другата страна. Никога нищо не помръдваше.
Животът… не се живееше.
— Ела насам — изкомандва Скрайб Върджин. — Представянето ще
започне.
О, Боже… Отново не беше способен да диша.
Фюри сложи ръка на рамото му.
— Нужно ти е малко време ли?
Малко време ли? Нужни му бяха векове. Но дори да приемеше, че има
толкова време, това пак не би променило нищо. Припомни си цивилния
вампир, когото беше намерил в пряката. Онзи, на когото се натъкна в
нощта, когато беше прострелян и заради когото беше убил лесъра.
Имаха нужда от повече членове в Братството, помисли си и продължи
да върви. И не щъркелът щеше да свърши нужното.
Имаше само едно място за сядане. Произведение, подобно на златен
трон, разположено близо до основата на сцената. От тази привилегирована
позиция той осъзна, че това, което беше сметнал за обикновена бяла стена
в задната част, всъщност беше огромна кадифена завеса, която висеше
съвършено неподвижно, сякаш беше стенопис.
— Ти. Седни — нареди му Скрайб Върджин, очевидно вбесена до
крайност от него.
Забавно, той изпитваше същото към нея.
Ви се настани, а Фюри се извиси зад трона като дърво.
Скрайб Върджин се понесе наоколо и зае позиция встрани от сцената
като режисьор на Шекспирова пиеса. Ръководителят на цялото
представление.
Какво не би дал да имаше под ръка пепелянка в този момент.
— Започнете — извика тя рязко.
Завесата се раздели по средата, отдръпна се и разкри жена, облечена
в обсипана със скъпоценни камъни дреха, която я покриваше от глава до
пети. Оградена от две Избраници, предопределената му сякаш стоеше под
странен ъгъл. Или може би не стоеше. Все едно беше прикрепена към
някаква повърхност, която беше наклонена, за да предложи по-добра
видимост. Като препарирана пеперуда.
Когато я избутаха напред, стана ясно, че тя наистина е завързана.
Ръцете й бяха опасани от прикрити с подхождаща на робата украса
ремъци, които очевидно я придържаха на мястото й.
Вероятно това беше част от церемонията. Намиращото се под робата
не беше подготвено само за представянето и за церемонията по
свързването, която следваше. Тя щеше да изпълнява ролята на жена номер
едно. Първата Избраница на Примейла се ползваше със специални права и
той можеше само да си представя какво ликуване предизвикваше това у
нея.
Може да не беше честно, но мразеше намиращата се под този блясък
до дъното на душата си.
Скрайб Върджин кимна и Избраниците, стоящи отляво и отдясно
започнаха да събличат робата. Когато се заеха със задачата си, в пълния
покой, царящ в амфитеатъра, се почувства прилив на енергия. Това беше
кулминационният момент на очакваното с десетилетия от Избраниците
възобновяване на старите традиции.
Ви наблюдаваше, без да се вълнува особено, как обсипаната със
скъпоценности роба беше отстранена, за да разкрие невероятно красиво
женско тяло, покрито с ефирен воал. Лицето на предопределената му беше
скрито с качулка, както изискваха традициите, тъй като не му даряваха
само нея, а всички Избраници.
— По вкуса ти ли е? — попита сухо Скрайб Върджин, с ясното
съзнание, че жената беше олицетворение на перфектността.
— Без значение е.
Сред Избраниците пробяга шепот като хладен вятър в спокойно поле.
— Може би трябва да подбереш други думи — тросна се Скрайб
Върджин.
— Става.
След неловка пауза една Избраница се приближи с тамян и бяло перо.
Тя запя и разпръсна дим около жената от покритата й с качулка глава до