Освободена любов

Това беше един от тези моменти за него.

Предната вечер беше позвънил на мобилния на Джейн, като реши, че

вече трябва да се е прибрала от проклетото интервю. Не вдигна. Позвъни

й отново на сутринта. Отново не му се обади.

Чудесно. Щом не искаше да му разкаже за тъпото интервю в

«Кълъмбия», той щеше да се обърне директно към източника. Щеше лично

да се обади на шефа на хирургията. Познаваше егото на бившия си ментор

и не се съмняваше, че той ще сподели подробности на драго сърце, но пък

щеше да го върти на шиш над бавен огън.

Мани се завъртя, натисна десет бутона и зачака, като почукваше с

писалката си «Монблан» по попивателната преса.

Когато насреща вдигнаха, не си направи труда да поздрави.

— Фолчек, ти, агресивен мръснико.

Кен Фолчек се засмя.

— Манело, умееш да подбираш думите и като се има предвид, че съм

ти бил преподавател, съм особено шокиран.

— Как е животът на бавни обороти, старче?

— Много добре. Кажи ми, моето момче, вече допуснаха ли те до нещо

по-сериозно?

— Готов съм да ти подменя бедрената става по всяко време, ако вече

ти е дошъл до гуша бастуна.

Това, разбира се, бяха пълни глупости. Шейсет и две годишният Кен

Фолчек беше в чудесна форма и не отстъпваше по нищо на Мани. Двамата

се разбираха добре още от времето, когато Мани се беше включил в

програмата му за обучение преди петнайсет години.

— При цялото ми уважение към по-възрастните, защо се опитваш да

придърпаш травматологичния ми хирург и какво е мнението ти за нея?

Последва кратка пауза.

— За какво говориш? В четвъртък мъжки глас е оставил съобщение, че иска да отмени уговорката. Реших, че сега се обаждаш, за да

злорадстваш, задето тя ми отказва и ти можеш да я задържиш.

Неприятно усещане се прокрадна в тила на Манело. Сякаш някой

беше запратил по него шепа студена кал. Запази гласа си спокоен.

— Я стига. Бих ли постъпил така?

— И още как. Аз съм те обучавал, нали помниш? Лошите ти навици са

от мен.

— Само професионалните. Научи ли името на обадилия се?

— Не. Реших, че е неин асистент. Във всеки случай, не си бил ти.

Познавам гласа ти, а и човекът беше любезен.

Мани преглътна тежко. Трябваше да приключи с този разговор на

мига. Къде ли беше Джейн?

— Манело, да приема ли, че ще я задържиш?

— Нека сме реалисти. Мога да й предложа много — включваше и себе

си.

— Но не и поста на завеждащ отделение.

В момента всички тези глупости, свързани с болничната управа, нямаха никакво значение. По всичко личеше, че Джейн е изчезнала

безследно и той трябваше да я открие.

Секретарката му подаде глава през вратата точно навреме.

— Извинете.

— Не, почакай. Фалчек, трябва да приключвам — затвори, преди Кен

да е успял да каже «дочуване», и мигом започна да набира номера на

Джейн. — Трябва да проведа телефонен…

— Доктор Уиткъм се обади, че е болна.

Мани вдигна поглед от телефона.

— С нея ли говори? Тя лично ли се обади?

Секретарката му го погледна леко озадачена.