Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Само че това не се случваше в парка в неделя.
Вишъс събра заедно двете половини на обсипаната със скъпоценности
роба на предопределената, после разкъса каишите. Тя се олюля, той я
хвана за ръката и я задържа изправена.
— Фюри, ще се срещнем у дома.
Наоколо завилня вятър, предизвикан от Скрайб Върджин, но Ви
държеше на своето и се опълчи… на майка си.
Майка. Боже, това не беше очаквал.
Ви бе хванал здраво горката жена и по лицето му беше изписана
омраза, когато погледна към Скрайб Върджин.
— Фюри, махай се оттук.
Въпреки че Фюри беше миротворец по душа, осъзнаваше, че не бива
да се намесва в подобна семейна свада. Най-доброто, което можеше да
стори, бе да се моли братът да не се прибере у дома в урна.
Преди да си тръгне, той погледна още веднъж към тялото на жената.
Ви я държеше с две ръце, тъй като тя очевидно беше припаднала. Мили
Боже… каква бъркотия.
Фюри се обърна и се забърза по бялата копринена пътека към двора
на Скрайб Върджин. Къде щеше да се отбие първо? В кабинета на Рот.
Кралят трябваше да научи какво се е случило. Въпреки че по-голямата
част от историята тепърва предстоеше.
35.
Когато Кормия се съвзе, лежеше просната по гръб, все още облечена в
робата и с глава, скрита под качулката. Като че вече не се намираше на
дъската, към която я бяха привързали. Не… не беше на…
Изведнъж си припомни всичко. Примейлът беше спрял церемонията и
я беше освободил. Страховит вятър се беше извил в амфитеатъра. Братът
и Скрайб Върджин започнаха да се карат.
В този момент Кормия беше припаднала и беше пропуснала
последвалото. Какво се беше случило с Примейла? Със сигурност не бе
оцелял, защото никой не се противопоставя на Скрайб Върджин.
— Искаш ли да съблечеш нещо от това? — разнесе се твърд мъжки
глас.
Усети страх да пълзи по гръбнака й. Милостива Върджин, беше
останал тук.
Инстинктивно се сви на кълбо, за да се защити.
— Отпусни се. Нищо няма да ти направя.
Съдейки по суровия му тон, не можеше да вярва и на дума от
казаното. Всяка произнесена от него сричка излъчваше гняв и това
превръщаше думите в смъртоносни ножове. Не можеше да види тялото му, но долавяше неизмеримата му мощ. Той наистина беше воинът, син на
Блъдлетър.
— Ще ти махна качулката, за да можеш да дишаш. Съгласна ли си?
Тя се опита да се отдалечи от него. Опита се да изпълзи, но дрехата
се оплете около нея и не й позволи.
— Спри се. Опитвам се да ти помогна.
Тя замръзна на място, когато той посегна към нея. Очакваше да бъде
бита, но вместо това той отвърза горните две връзки и повдигна
качулката.
Чист въздух обгърна лицето й през тънкия воал. Като изискано ястие
за някой прегладнял, но тя не можеше да му се наслади. Тялото й беше
напрегнато, очите плътно затворени, а устата й се изкриви в гримаса.
Подготви се за онова, което щеше да последва.
Нищо не се случи. Все още беше там… тя долавяше страховития му
аромат… И все пак той не я докосна, нито каза нещо повече.
Чу стържещ звук и вдишване. После подуши остра миризма на дим.
Нещо подобно на тамян.
— Отвори очи — долетя властният му глас.
Тя повдигна клепачи и примигна. Беше на сцената на амфитеатъра с
лице към празния златен трон и бялата пътека, стелеща се нагоре по
хълма.
Към нея приближиха тежки стъпки.
Ето го и него. Извисяващ се над нея, по-голям от всяко живо
същество, което беше виждала. Светлите му очи и суровото му лице
излъчваха такава студенина, че тя се отдръпна.
Сложи в устата си нещо като тънка бяла ролка и вдиша. Когато
заговори, от устата му излезе дим.
— Обясних ти. Няма да те нараня. Как се казваш?
Със сковано гърло тя произнесе дрезгаво: — Избраница.
— Казваш ми каква си — тросна се той. — Аз искам да знам името ти.
Твоето име.
Беше ли му позволено да я пита това? Но къде й бе умът? Той можеше
да прави каквото пожелае. Той бе Примейлът.
— К-к-кормия.
— Кормия — той отново вдиша от бялото нещо, а оранжевото връхче
заблестя ярко. — Чуй ме. Не се страхувай, Кормия. Ясно ли е?
— Вие… — тя замлъкна. Не беше сигурна дали може да му задава
въпроси, но трябваше да знае. — Вие бог ли сте?
Той сключи черни вежди над белезникавите си очи.
— По дяволите, не.
— Тогава как…
— Говори по-високо. Не те чувам.
Подчинявайки се, тя се опита да усили гласа си.
— Тогава как така се противопоставихте на Скрайб Върджин? — той
се смръщи и тя побърза да се извини. — Не исках да ви обидя.