Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Разбира се. Не се е чувствала добре през целия уикенд. Голдбърг
ще поеме случаите й днес и ще покрие Улея. Добре ли сте?
Мани постави слушалката на мястото й и кимна, въпреки че се
почувства замаян. При мисълта, че нещо може да се е случило с Джейн, кръвта във вените му се бе разредила като вода.
— Сигурен ли сте, доктор Манело?
— Да, добре съм. Благодаря, че ме уведоми за Уиткъм — изправи се и
подът под него леко се разлюля. — След час влизам в операция, така че
ще отида да хапна. Има ли още нещо за мен?
Секретарката му обсъди още няколко проблема с него и излезе.
Вратата се затвори и Мани потъна обратно в стола си. Трябваше да
подреди мислите в главата си. Джейн Уиткъм му бе влязла под кожата, но
облекчението, което беше изпитал, когато научи, че нищо не й се е
случило, го изненада. Добре. Трябваше да се нахрани.
Нареди си да се стегне, изправи се и грабна куп молби за работа на
стажантски места, които да прочете в закусвалнята. Докато ги взимаше, нещо падна от бюрото. Той се наведе да го вдигне и се намръщи. Беше
принтирана снимка на сърце… шесткамерно.
Нещо се прокрадна в съзнанието на Мани като неясна сянка. Някаква
мисъл беше на път да се избистри. Спомен, който се мъчеше да изплува. В
следващия момент го прониза остра болка в слепоочията. Изруга, като се
чудеше откъде се беше появила тази снимка, и погледна към датата и
часа, изписани отдолу. Направена бе тук, в неговата сграда, в неговата
операционна и беше отпечатана в собствения му кабинет. Принтерът му
винаги оставяше мастило в долния ляв ъгъл и въпросното петно
фигурираше на хартията. Обърна се към компютъра си и прегледа
файловете. Такава снимка не съществуваше. Погледна часовника си.
Нямаше време да продължи да се рови, защото наистина трябваше да се
нахрани, преди да започне да оперира.
Напусна луксозния си кабинет и реши, че тази вечер ще играе ролята
на старомоден лекар.
Щеше да направи домашно посещение. Първото в професионалната си
кариера.
Вишъс извади черни копринени панталони и подходящо сако, наподобяващо смокинг от четирийсетте години. Сложи на врата си
проклетия медальон на Примейла и излезе от стаята си, палейки цигара.
Докато вървеше по коридора, чу Бъч да ругае полугласно, но цветисто от
дневната, като свързваше разни нецензурни думи в причудливи
комбинации. Ви си отбеляза да ги запомни.
Завари го седнал на дивана, намръщен над лаптопа на Мариса.
— Какво става, ченге?
— Мисля, че хард дискът е отишъл — Бъч вдигна поглед към него. —Боже, приличаш на Хю Хефнър.
— Много смешно.
Бъч примигна.
— Съжалявам. По дяволите… Ви, аз…
— Млъкни и ме остави да погледна компютъра — Ви го взе от
коленете на Бъч и бързо огледа ситуацията. — Мъртъв е.
— Трябваше да се досетя. Компютрите в Убежището не стават за
нищо. Сървърът им не работи. Сега и това. Мариса е при Мери в голямата
къща и се чудят как да наемат повече персонал. Само това й липсваше
сега.
— Оставих четири нови лаптопа в килера до кабинета на Рот. Кажи й
да вземе един от тях. Бих оправил този, но трябва да тръгвам.
— Благодаря. Ей сега ще се приготвя да дойда с теб.
— Не е нужно да идваш.
Бъч се намръщи.
— Стига глупости. Имаш нужда от мен.
— Някой друг може да те замести.
— Няма да те изоставя.
— Не ме изоставяш — Вишъс отиде до масата за футбол и хвана една
от ръчките. Редицата от малки човечета се завъртя назад и той въздъхна.
— Някак… Не знам. Ако си там, ще бъде прекалено реално.
— Искаш някой друг да те придружи ли?
Ви отново завъртя ръчката и от масата се чу бръмчащ шум. Беше
посочил Бъч, без да се замисли, но истината бе, че неговото присъствие
щеше да усложни нещата. Двамата бяха толкова близки, че щеше да му е
трудно да премине пред него през процеса на представяне и ритуала.
Ви огледа дневната.
— Да, мисля, че искам друг.
В последвалата тишина Бъч изглеждаше така, сякаш имаше чиния с
прекалено топла храна пред себе си — смутен и несигурен.
— Само искам да знаеш, че бих те подкрепил, независимо от всичко.
— Наясно съм, че на теб може да се разчита.
Ви отиде до телефона, като обмисляше останалите възможности.
— Сигурен ли си, че…
— Да — отговори Ви, докато набираше.
Когато Фюри отговори, Ви каза:
— Имаш ли нещо против да ме придружиш днес? Бъч ще остане тук.
Да, благодаря — той затвори телефона. Може почеркът да беше малко
странен. Не бяха много близки. Но именно това беше целта му. — Фюри