Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
стъпалата й и я обиколи веднъж за миналото, веднъж за настоящето и
веднъж за бъдещето.
Докато траеше ритуалът, Ви се намръщи и се наведе напред. Предната
част на ефирното покривало на предопределената му беше мокра.
Вероятно от маслата, които бяха втрили в нея при подготовката.
Облегна се назад на трона. Мразеше древните обичаи. Мразеше
цялата тази история.
Под качулката Кормия беше в състояние на пълно отчаяние.
Въздухът, който поемаше, бе топъл и влажен и я задушаваше. Беше по-
лошо, отколкото изобщо да нямаше какво да вдиша. Коленете й трепереха, а дланите й се потяха. Ако не бяха ремъците, би рухнала.
След отчаяния опит за бягство от банята и последвалото залавяне, в
гърлото й беше изсипана горчива напитка по заповед на Директрис. На
момента беше почувствала успокоение, но ефектът на еликсира започваше
да отслабва и сърцето й отново се свиваше от страх.
Също и от унижение. Когато почувства ръце да се плъзват по
предницата на робата и да откопчават златните катарами, тя се разплака
заради това, че трябваше да бъде изложена пред погледа на непознат.
После двете тежки половини на робата бяха отстранени и тя почувства
хлад върху кожата си. Което донякъде беше облекчение след тежестта на
надипления около нея плат.
Примейлът я оглеждаше, когато гласът на Скрайб Върджин прокънтя.
— По вкуса ти ли е?
Кормия чакаше отговора на брата и се молеше да почувства в него
някаква топлота.
Нямаше абсолютно никаква.
— Без значение е.
— Може би трябва да подбереш други думи.
— Става.
Когато чу това, сърцето на Кормия спря да бие. Страхът й беше
заместен от ужас. Вишъс, син на Блъдлетър, имаше студен глас. Такъв, който предполагаше наклонности, по-лоши и от репутацията на баща му.
Как би оцеляла в това свързване? И още по-важно, как щеше да се
справи добре с ролята на почетна Избраница? В банята Директрис беше
брутално откровена и й обясни колко позорно би било, ако не се държи с
нужното достойнство. Ако не се справи с отговорностите си. Ако не е
подобаваща представителка на всички тях.
Как щеше да се справи с всичко това?
Кормия чу, че Скрайб Върджин заговори отново.
— Вишъс, придружителят ти още не е зарадвал взора си. Фюри, син
на Агъни, трябва да видиш Избраницата като свидетел на Примейла.
Кормия потрепна ужасена, че очите и на друг непознат ще обходят
тялото й. Почувства се нечиста, въпреки че беше измита така старателно.
Мръсна, въпреки че от нея не се стичаше мръсотия. Под качулката й се
прииска да се смали, да стане миниатюрна като глава на карфица.
Ако беше достатъчно дребна, очите им не биха я открили.
Ако се смалеше, можеше да се скрие сред големите предмети… да
изчезне от всичко това.
Фюри беше забил поглед в гърба на трона и наистина нямаше желание
да поглежда в друга посока. Всичко това беше погрешно. Напълно
погрешно.
— Фюри, син на Агъни? — Скрайб Върджин произнесе името на баща
му, сякаш честта на целия му род зависеше от това, дали Фюри ще се
представи добре.
Той хвърли поглед към жената.
Тотално загуби способността си да мисли.
Тялото му беше това, което реагира. Мигновено. Копринените му
панталони се изпънаха. Получи ерекция със скоростта на едно вдишване, въпреки че се засрами от това. Как можеше да е такъв? Отдели поглед от
нея, скръсти ръце пред гърдите си и се почуди как да срита сам задника
си и в същото време да остане мирно.
— Какво мислиш, боецо?
— Великолепна — думата просто се откъсна от устата му. После
добави: — Достойна за прекрасната традиция на Избраниците.
— Ето такъв отговор е редно да се даде. Одобрението е извършено.
Провъзгласявам тази жена за приета от Примейла. Завършете ритуала с
тамяна.
С периферното си зрение Фюри видя как две Избраници се появиха, носейки пръчици, от които се извиваше бял дим. Те запяха с нежни ясни
гласове, а той вдиша дълбоко съцветието от женски аромати.
Откри този на предопределената. Трябва да беше нейният, защото
единствено тя от присъстващите излъчваше истински ужас…
— Спрете церемонията — каза Ви с твърд глас.
Скрайб Върджин обърна глава към него.
— Ще я завършат.
— О, не, няма! — братът стана от трона и се запъти към сцената, очевидно също доловил аромата. Когато се доближи, Избраниците
нададоха вик и развалиха редиците. Докато жените се щураха наоколо и
белите им роби се вееха, в главата на Фюри изникна образа на куп
салфетки, разпилени по тревата по време на пикник.