Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Две шестнайсететажни кули. Смяташ ли, че изнудвачът ни е снимал оттам?
— Не знам, но е напълно възможно. Защото от улицата вашето любовно гнезденце няма как да се снима. Най-вероятно той е бил някъде в отсрещна сграда, на някой от горните етажи. Може би на тавана.
Към обяд времето се развали, небето, толкова ясно и усмихнато сутринта, се навъси и всеки момент беше готово да се разплаче. В три часа Олга се облече и изхвръкна навън, като предупреди, че с Роман първо ще отидат в някакъв магазин за някакви необикновени хавлиени кърпи за плаж, после ще обядват в ресторант, а към седем часа ще отидат в апартамента, за да се отдадат на любовни наслади.
Останал сам, Павел почете, легнал на дивана, и дори подремна малко. Когато се събуди, небето вече беше покрито от край до край със заканителни наглед облаци, които не обещаваха нищо приятно на хората, решили да прекарат вечерта вън от къщи. Усетил обичайната за променящо се време болка в травмираното си коляно, Павел неохотно се измъкна изпод пухкавото одеяло и започна да се облича. До седем часа има още време, ще успее да хапне някъде — кой знае колко ще трябва да виси в чуждия вход и да дебне изнудвача, който може и изобщо да не дойде. Целият вчерашен разговор с него бе изграден така, че да го провокира за нов запис на интимните похождения на Льолка: сиреч, ти винаги си мамила мъжа си, измами го и този път, покая се, обеща да се разделиш с любовника си, само и само да не платиш. Обаче веднага пак хукна към чуждото легло. Те много разчитаха изнудвачът да захапе въдицата, но по телефона неговата реакция не се оказа, каквато бяха очаквали, и никак не беше ясно дали той отново ще се опита да снима Олга и Роман, или не. Някога Павел бе учил криминална психология, в частност знаеше, че изнудвачите никога не се отказват от плановете си лесно и бързо. Какво пък, ако науката не греши, той трябва да дойде днес. Ако не днес — следващия път. Нещо повече, ако не е от обкръжението на самата Олга или на нейния интимен приятел, той изобщо не може да знае предварително кога двамата смятат да отидат в апартамента, тоест би трябвало да ги дебне там постоянно. Така че за няколко дни спокойно ще могат да го проследят. Естествено, при условие че сметките им излязат правилни и той дойде, за да направи нов запис. Ами ако не дойде?
Павел си взе непромокаемия шлифер с качулката, пъхна в джоба си ключовете от колата и излезе.
Набързо хапна шишчетата от свински врат в ресторантчето близо до тях, после реши, че има достатъчно време, за да изпие едно кафе. И в момента, когато сервитьорът постави пред него чашата и чинийката с парче торта, небето най-сетне се разцепи. Павел дори се страхуваше да помисли, че след десет минути трябва да излезе навън. В края на краищата, нищо страшно няма да се случи, ако отиде на мястото не в седем, а в седем и половина или дори в осем. Не е много вероятно хората да се хвърлят в леглото още от прага, и то след толкова години приятелство! Собственият опит на Павел му подсказваше, че не се прави така. Докато влязат, докато се съблекат, докато вземат душ… А изнудвачът, разбира се, ако дойде и той, няма да си тръгне, преди да заснеме най-важното, което според пресмятанията на Павел не би трябвало да се състои преди седем и половина, че и осем. Той реши да постои още в ресторанта с надеждата пороят поне малко да отмине.
Но дъждът не даваше никакви признаци за утихване, на него изобщо не му пукаше за Павел, на когото предстоеше да тръгва за някъде, да стои на някакво място и вероятно да дебне някого. Дъждът си имаше своя програма, несъгласувана с жителите на града, и очевидно беше твърдо решен да я изпълни.
Като въздишаше тежко и предварително потреперваше, Павел плати и излезе, проклинайки се с най-тежки думи, задето бе оставил шлифера в колата. Трябваше да измине само няколко метра, но те бяха достатъчни, за да усети цялата прелест на съчетанието от тропически порой и студен въздух. Вярно, тази прелест се оказа доста съмнителна…
Олга подробно му беше обяснила пътя и Павел не се лута много, докато намери адреса. Пред втория от четирите входа на блока стоеше джип марка „Лексус“ с тонирани стъкла. От думите на Олга Павел знаеше, че нейният любовник кара точно такава кола. Значи гълъбчетата бяха вече в гнездото. Павел спря колата си на двайсетина метра от лексуса, облече шлифера и влезе под арката между втория и третия вход. Оттам добре се виждаха двата шестнайсететажни блока отсреща. Какво пък, сега му остава само да чака.
Павел Плетньов търпеливо стоеше на течението под арката, следеше хората, които влизаха и излизаха от блоковете отсреща и мислеше как можа да се случи така, че той, уважаваният служител от Министерството на външните работи, с неговото добро образование и прекрасно владеене на два чужди езика, трябва да кисне под проливния дъжд и да си играе на шпионин, който дебне незнайно кого.